История на Медицински университет - Пловдив

От 1944г. до 2022г.

Медицински университет - Пловдив е едно от утвърдилите се и предоставящи висококвалифицирано обучение висши учебни заведения в България. Той е вторият медицински университет, който възниква в нашата страна.

• Създаване и първи стъпки
• Период от 1950 г. до 1980 г.
• Период от 1980 г. до 2002 г.
• Период от 2002 г. до наши дни

Създаване и първи стъпки

Пловдивската общественост отдавна копнее да има свой университет. Идеята ту става актуална през годините, ту се загубва в политически или икономически събития, които се случват в онези интензивни времена. Още през 1884 г. е взето решение за отварянето на висше училище, от което да излизат подготвени икономисти, служители и политици. Но така и не се стига до откриването на университет в Пловдив.

Идеята отново се подема през 1944 г., когато видни пловдивчани се обединяват в Общограждански комитет за културното издигане на Пловдив. Целите, които са поставени, са градът да разполага със симфоничен оркестър, музикално училище и висше учебно заведение. Множество пловдивски лекари, културни дейци, артисти и други интелектуалци започват да защитават идеята за създаване на втори университетски център в България. Усилията им са възнаградени и в началото на 1945 г. Министерството на народното просвещение обявява решението да бъде разкрито висше учебно заведение.

Идва пролетта, отминава, настъпва лятото, а още не е пристъпено към действие и не е започнало реализирането на ведомственото решение. Две групи делегати от Пловдив посещават столицата с цел да убедят властимащите да се пристъпи към осъществяване на идеята за създаване на университет в града на тепетата. През юли 1945 г. министър Рачо Ангелов и деканът на Медицинския факултет проф. Димитър Ораховац идват на посещение в Пловдив, срещат се с областния управител Йордан Божилов, с кмета Иван Перпелиев и с д-р Иван Вапцаров. Стига се до решението в града да бъдат разкрити Медицински и Аграрно-лесовъден факултети.

Официално на 4 август 1945 г. е издаден указ № 180, с който се създава първото пловдивско висше учебно заведение. Под документа стоят подписите на тримата регенти Цвятко Бобошевски, проф. Венелин Ганев и Тодор Павлов, както и на министър-председателя Кимон Георгиев. На просветното ведомство се възлага да изпълни указа.

Започва трескаво търсене на терен за построяването на учреждението, пловдивската община отпуска 30 млн. лева, но се налага и допълнително да се събират пари. Обществеността в града се обединява и започва да подпомага финансово реализирането на проекта. Малки суми се даряват от училища, работници, предприятия, общината дори повишава цената на пивото, за да събере още средства.

Друг проблем, пред който се изправят реализаторите на идеята, е липсата на достатъчно подготвени преподаватели. Става ясно, че в началото утвърдени имена от столицата ще обучават първите студенти, а практическата подготовка ще поемат лечебните заведения в Пловдив.

Министърът на народната просвета командирова по трима преподаватели от Медицинския факултет и от Аграрния факултет в София и по този начин са сформирани Академичния, а после и Факултативния съвет на висшето училище.

Първият ректор на университета е оториноларингологът проф. д-р Георги Янков, който е възпитаник на виенската медицинска школа.

Откриването на висшето училище е на 9 декември 1945 г. То получава името "Паисий Хилендарски". Месеци преди това студентите са започнали обучението си, а за ползване са предоставени помещения на Областната стопанска камара и сградата на Дом на благотворителността и народното здраве "Д.Р. Кудоглу". Много от заниманията и лекциите се провеждат на необичайни места поради липса на обособена материална база - в кино, във физкултурния салон на Търговската гимназия и др.

Първата медицинска лекция е изнесена от д-р Радой Попиванов, който представя "Увод в биологията". Видни учени от София поемат ръководството на новоразкритите Катедра по терапия, Катедра по фармакология и Катедра по кожни болести. Това са съответно доц. д-р Богоя Юруков и проф. д-р Цветан Кръстанов.

Обявяват се конкурси за редовни доценти в катедри, в които няма хабилитирани преподаватели. Тази мярка дава резултат и през учебната 1946/1947 година факултетният състав е попълнен с четирима професори (Цветан Кръстанов - кожни болести, Кирил Чолаков - психиатрия и неврология, Богоя Юруков - фармакология и терапия, Марин Рашев - вътрешни болести) и четирима доценти (Иван Митев - биохимия, Антон Червенаков - хирургия, Елисей Янев - микробиология, Георги Михайлов - съдебна медицина).

Период от 1950 г. до 1980 г.

Само след пет-шест години от своето откриване Медицинският факултет в града на тепетата е преобразуван на Пловдивска медицинска академия. Това става с указ № 247 от 28 май 1950 г. Няколко месеца по-късно се променя и името, което от "Паисий Хилендарски" става "Иван Петрович Павлов", руски учен, носител на Нобелова награда. Академията вече е "под шапката" на Министерството на народното здраве, а не на просветното ведомство. За неин пръв ректор е избран проф. д-р Елисей Янев.

След няколко години Медицинската академия се преобразува във Висш медицински институт (ВМИ) "Иван Петрович Павлов". Институтът се управлява от проф. д-р Тодор Захариев до 1964 г. и този период се смята за един от най-продуктивните и благодатни за учреждението. Важна част от обучението и практиката по медицина са така наречените Студентски научни дружества. По времето, когато Захариев ръководи института, се появяват Централната научноизследователска лаборатория, обмисля се създаването на Стоматологичен факултет. В лабораторията се извършват изследвания, които подпомагат научната дейност и диагностиката на всички клиники и катедри на ВМИ, оборудвана е с изключителна апаратура и в нея работят професионалисти от много високо ниво.

Емблематично е списанието, което издава Медицинският университет - Folia medica. То се издава като притурка на чужди езици към "Сборник трудове на ВМИ". По този начин се популяризират постиженията на университетските сътрудници в над 100 институции в 33 държави. В наши дни списанието е с широка международна известност и се нарежда сред най-разпознаваеми родни периодични медицински издания.

Още през 1962 г. проф. Захариев обосновава своето искане за разкриване на специалност "Стоматология" пред Министерски съвет. До този момент Отделение по лицево-челюстна хирургия е поемало лечебните функции. Чак през 1970 г. се получава разрешение да бъде открита специалността. Четири години по-късно се появява и Стоматологичен факултет, който извършва лечебна и учебна дейност.

През 1972 г. отново се прави реорганизация по отношение на медицинските учреждения - Висшите медицински институти в София, Варна и Пловдив се обединяват в една обща структура - Медицинска академия.

През 1978 г. се открива филиал на ВМИ - Пловдив в Пазарджик. Окръжната болница в града се превръща в база за обучение на студентите от горните курсове. След години филиалът е закрит.

Период от 1980 г. до 2002 г.

През лятото на 1992 г. Медицинската академия е разформирована и Висшите медицински институти получават относителна самостоятелност във финансово и административно отношение.

През 1997 г. Медицинското училище за обучение на средни медицински кадри (създадено през 1942 г.) се трансформира в Медицински колеж към института. Колежът се утвърждава като учреждение, което предоставя висококачествено обучение, през годините многократно е награждавано у нас и в чужбина. Част е от такива международни организации като Европейския сестрински модул, уважаван член в Асоциацията на колежите в България.

През 1999 г. влиза в сила Законът за лечебните заведения, който повелява лечебната дейност да е отделена от учебната. Така диагностично-лечебната структура на Медицинския факултет в лицето на болницата става самостоятелно еднолично търговско дружество - МБАЛ "Св. Георги", по-късно УМБАЛ.
На 13 февруари 2002 г. Висшият медицински институт се реорганизира в Медицински университет - Пловдив (МУ - Пловдив).

Период от 2002 г. до наши дни

Година, след като институцията вече е със статут на университет, Министерски съвет издава решение, което позволява откриването на нов факултет в МУ - Пловдив. Така през лятото на 2003 г. 30 студенти започват своето обучение във Фармацевтичния факултет. Негов декан става доц. Людмил Луканов.

Амбициозните планове на ръководството на университета не спират дотук и на 8 май 2009 г. Министерски съвет издава указ за разкриване на Факултет по обществено здраве "Проф. Тодор Захариев". Пръв декан на новосформираната структура е проф. д-р Желязко Христов, емблематичният председател на КНСБ.

От своето създаване досега Медицински университет - Пловдив е връчил дипломи на 16 017 лекари, на 4653 дентални лекари, 619 фармацевти, 728 специалисти по обществено здраве и здравен мениджмънт, както и на 726 бакалаври по управление на здравните грижи.

Уебсайт: https://mu-plovdiv.bg/za-nas/zashto-mu-plovdiv/istoriya-misiya/chast-1-nachaloto/