История на Медицински университет - София

От 1917г. до 2022г.

Историята на Медицински университет - София започва със създаването на Медицинския факултет. До 1950 г. факултетът е основното и единствено висше учебно заведение по медицина и медицински науки в нашата страна и поема отговорността за образователната и професионална подготовка на лекарите.

• Създаване и първи стъпки
• Период от 1920 г. до 1950 г.
• Период от 1950 г. до 1990 г.
• Период след 1990 г.

Създаване и първи стъпки

Министърът на народното просвещение Петър Пешев внася в Народното събрание законопроект за създаването на нов факултет към Софийския университет. Това става през 1917 г. Тогавашните държавници смятат, че това е въпрос от съществено значение, въпрос, който ще окаже влияние на бъдещото развитие на България.

С чувство на национална гордост и на съзнание за величието и важността на решението Законът за създаване на Медицински факултет е приет на 10 ноември 1917 г. Цар Фердинанд издава указ № 21, който се вписва в правителствената Бяла книга дванадесет дни по-късно. Просветното ведомство разполага факултета в сградата на тогавашната Първа мъжка гимназия.

На 10 април 1918 г. се провежда първата лекция. Тя се води от проф. Г. Шишков и е по зоология. Втората е по физика и се изнася от проф. Ал. Христов. В периода 1917-1919 г. проф. Стефан Петков заема длъжността първи декан на Медицинския факултет.

Академичният съвет на факултета избира първите професори - това са д-р Васил Моллов (вътрешни болести), д-р Стоян Киркович (пропедевтика на вътрешните болести и патология) и д-р Парашкев Стоянов (хирургична и оперативна медицина).

От март 1919 г. декан на Медицинския факултет става д-р Иван Кипров, който е избран за професор на Факултетния състав. Студентите вече разполагат с програма за 6-годишно обучение, като през първите 2 години се набляга на предклиничните учебни дисциплини. Ръководителите на факултета взимат за образец образователните практики на европейските медицински факултети с утвърдена и дългогодишна история.

През първите години в полагането на основите на Медицинския факултет към Софийския университет участват и много учени чужденци, предимно руснаци. Те са избягали от родината си заради гражданската война в Русия и намират в лицето на България нов дом. Сред тях са проф. В. П. Воробьов (Катедра "Анатомия"), проф. В. В. Завялов (Катедра "Физиология"), проф. А.Е. Янишевски (Катедра "Нервни и душевни болести") и др.

Период от 1920 г. до 1950 г.

През 1923 г. възниква първото научно дружество - Българско дерматологично дружество.

През 1925 г. се появява едно от първите медицински списания за студенти - "Премедикус". Заслугата е на д-р Асен Хаджиолов, д-р П. Попхристов и на д-р Змияров. Те всъщност сформират първите извънучебни кръжоци по отделни специалности.

През 1929-1930 г. Медицинският факултет дава своите първи Doktor Honoris Cause (Доктор хонорис кауза, "доктор по заслуги"). Почетени са д-р Мюленс и д-р Марин Русев.

През този период се създават различни научни медицински школи, които са ръководени от видни учени с международен авторитет. Някои от тях са проф. Методи Попов (Катедра по биология), проф. Асен Хаджиолов (Катедра по хистология и ембриология), проф. Константин Пашев (Катедра по офталмология) и др. Четирима от преподавателите в Медицинския факултет стават ректори на Софийския университет - проф. Васил Моллов (1923-1924 г.), проф. В. Алексиев (1926-1927 г.), проф. Стоян Киркович (1930-1931 г.) и проф. Ал. Станишев (1938-1939 г.).

През 1946 г. е изменен Законът за народната просвета и това позволява катедрите във факултета да се увеличат на 31.

Период от 1950 г. до 1990 г.

Медицинският факултет навлиза във важен и противоречив, най-вече в структурно и политическо отношение, период. За него 1950 г. се превръща в една от знаковите му години от началото на неговото съществуване. Президиумът на Народното събрание взима решение да бъде създадена Медицинска академия. С указ № 246 от 26 януари 1950 г. Медицинският факултет се отделя от Софийския университет и получава новото си название. Принципал на Академията вече не е Министерството на народното просвещение, а това на народното здраве и социалните грижи. Неин пръв ръководител става проф. Марко Марков. Към новосформираната структура са присъединени Фармацевтичният и Стоматологичният факултети.

През юли 1950 г. възниква и Институтът за специализация и усъвършенстване на лекари (ИСУЛ).

След 4 години - през 1954 г., Медицинската академия получава ново име - Висш медицински институт, и се превръща в най-голямото медицинско учебно заведение в страната.

На 30 април 1972 г. отново настъпва промяна в статута на институцията - Държавният съвет постановява с указ № 921 Висшият медицински институт да се влее в новосъздадената структура на Медицинска академия, която обединява в себе си и останалите висши медицински училища в Пловдив, София, Варна, по-късно и създадените в Плевен и Стара Загора.

През 1975 г. статистиката показва, че преподавателите и научните сътрудници наброяват 4168 души, а студентите надхвърлят 10 000 души.

През 1990 г. Висшият медицински институт за пореден път е обявен за самостоятелно висше училище благодарение на указ на Министерския съвет. Той получава автономия, каквато е характерна за световната университетска практика.

Период след 1990 г.

През 1991 г. Медицинският факултет се обособява като пълноценна и легитимна структурна единица на Висшия медицински институт.

Четири години по-късно - на 21 май 1995 г., Народното събрание гласува Висшият медицински институт да се преобразува в Медицински университет - София. По това време ректор е проф. д-р Димитър Джеров.

В началото на 21 в. стремежът на ръководството на университета е да подобри практическата подготовка на студентите. Подобрява се и предклиничното и клиничното обучение. От 2005-2006 г. в програмата на Медицинския факултет са включени повече от 30 избираеми курсове, обръщащи внимание на социално значими заболявания. Тези години са знакови и заради отреждането на по-специално място на психологията, спешната и обща медицина, обезболяването и палиативните грижи, медицинската етика и комуникации, СПИН и сексуално здраве, молекулярна медицина, вирусология, наркомании и др. в обучението на студентите.

От 2005-2006 г. се въвежда така наречената кредитна система за оценяване. Студентите получават кредити и при участието си в научни конгреси, проекти и конференции, също така и когато имат публикации в родни или чуждестранни списания.

Медицински университет - София се стреми да подготвя своите студенти за работа в силно конкурентна обстановка, като определящо е качеството на работа. В обучението се залага бъдещите специалисти да умеят да работят в екип, да са толерантни, отговорни, да притежават способността самостоятелно да преценяват и взимат решения. По такъв начин университетът се опитва да покрие нарастващите обществени нужди.

Уебсайт: https://mu-sofia.bg/za-universiteta/za-nas/istoria/