Кратка история на скалпела - от заточен кремък до диамантено нано острие

Скалпелът е един от основните инструменти, с които боравят лекарите. Емблематичният за професията прибор се появява паралелно по цял свят още в най-ранните години на човешката цивилизация. В наши дни той има най-различни форми - от добре познатото ни късо острие на върха на стоманена дръжка до обвит в цирконий микро резец, служещ за прецизни процедури и интервенции. Разбира се, за да се стигне то специализираните разновидности на така полезния, но и леко плашещ инструмент, трябва да се разгледа неговия праисторически първообраз - заостреният камък.

Археолозите не могат да дадат точна датировка на изобретяването на скалпела, тъй като в зората на човешката цивилизация нашите прадеди са можели да изработват само един вид ножове – каменните, чиято направа хилядолетия наред е била груба и еднотипна. Учените са успели да разпознаят все пак няколко режещи сечива, създадени специално за медицински интервенции. Тези специализирани остриета са правени от най-разнообразни материали - кремък, обсидиан, черупки на мекотели, зъби на акула, бамбук и папрат. Намерени са дори древни уреди за обрязване, направени от заострен човешки нокът. Единствената датировка, която модерната наука може да даде за изобретяването на първообраза скалпела, е между 10 000 пр. Хр. и 8 000 пр. Хр.

Такива медицински пособия се произвеждат и използват почти до наши дни от коренното население на северна Канада и Гренландия. В тези земи металът не е бил познат до 19 век, когато европейците започват да изследват териториите отвъд Полярния кръг в търсене на ресурси.

Истинското отделяне на скалпела от обикновения нож става през Бронзовата ера. Топенето на метал позволява на хората, които го обработват, да произвеждат много по-специализирани остриета. Силно заточени от едната страна инструменти с къс резец, предназначени за извършване на операции, са намерени при разкопки във всеки по-голям град на територията на Древен Египет, долината на Тигър и Ефрат, Мала Азия и остров Крит.

Пръв Хипократ описва в официален документ хирургическия кинжал и неговото използване. Той го нарича „макайрион“, което буквално означава „малък меч“. Следващите по-важни сведения, споменаващи видовете скалпели и тяхното предназначение, са записките на видния римски медик и хирург Гален. Той описва най-подходящата според него форма на инструментите за разрязване на кожа, мускулна тъкан, за премахване на замърсявания от раните и дори за дисекции. Знаменитият императорски лечител нарича хирургическото острие scallpellus, откъдето идва и модерното му име.

След залеза на Римската империя люлка на медицинския прогрес става Арабският халифат. Абу Ал-Хасим, наричан от историците „първият истински хирург“ преработва старите и изобретява нови, по-практични сечива за опериране, като по негова идея е направен и хирургическия резец със сгъваемо острие. В този си вид медицинският инструмент се използва столетия от бръснар-хирурзите, които са извършвали медицински операции през европейското Средновековие.

През Ренесанса стават популярни орнаментираните скалпели, които, освен всичко, служат и като „емблематичен знак“ на собственика си. Такива притежават видни медици като Ги де Шолиак и Амброаз Паре. Техните медицински сечива са изработвани по поръчка и украсявани с филигран. Разбира се, в тази си форма те били пригодени само за многократна употреба и трудни за стерилизация, но в Епохата на Ренесанса желанието за уникалност и себеизява надделяват над практичността.

С идването на Новото време орнаментираните скалпели изчезват, тъй като медиците започват да търсят хирургически остриета, които са лесни за употреба и дезинфекция. Също така във Времето на научни открития (17-ти-18-ти век) започва да се смята, че оперирането с един и същ инструмент е нехигиенично и лекарите започват да търсят алтернативи на „хирургическия нож“. През 1901 година в САЩ се създава цех за производство на бръсначи за еднократна употреба. Предприятието е открито от Кинг С. Жилет - той създава дръжка със затягащ се механизъм, в който може да се поставя ново стоманено острие, след като наличното се изхаби. Този вид бръснач става популярен и сред хирурзите, които го намират за изключително практичен и удобен.

Модерният скалпел за еднократна употреба е изобретен от Морган Паркър. Младият по това време инженер работи под напътствията на чичо си – американски хирург - и през 1914 съвременният облик на тази медицинска принадлежност се появява на бял свят. Инструментът се състои от права дръжка, която има удобен захват, на чийто край се прикрепя сменяемо острие. 

В днешно време повечето скалпели се правят от твърда стомана, която гарантира повече сигурност по време на хирургическа интервенция. Други материали, от които се изработват остриетата на специализираните инструменти за по-сложни операции, са диамант, цирконий, сребро, дори лазерни лъчи и електрически заряд. С напредването на медицината и знанието за устройството на човешкото тяло лекарите имат нужда от все по-добри и специализирани сечива. Тъкмо затова скалпелът се превръща постепенно от заточен кремък в инструмент за фин разрез с диамантено нано острие.

 По статията работи: Георги Динев