История на трансплантацията на костен мозък

От 1956г. до 1990г.

Трансплантацията на костен мозък е хирургично животоспасяващо лечение на  някои видове хематологични заболявания като левкемията например.

Костният мозък е пореста тъкан, намираща се в центъра на костите. Тя се състои от хематопоетични клетки (произвеждащи кръв) или още стволови клетки. Тези клетки всеки ден произвеждат милиони кръвни клетки като червените кръвни телца, левкоцитите и тромбоцитите. Животът на тези клетки е сравнително кратък.

Хематологичните ракови заболявания обикновено възникват в костния мозък. Една единствена кръвна клетка, която мутира, започва да се дели неконтролируемо, произвеждайки безчетен брой свои увредени копия, които изпълват костния мозък и се разпространяват в цялата кръвоносна система.

За лечението на подобни заболявания понякога се използва химиотерапия и лъчетерапия, но високите дози химиотерапия, които са необходими за унищожаването на раковите клетки, убиват и нормалните клетки в костния мозък. Развиването на мозъчната трансплантация позволява на лекарите да използват по-високи дози радиация и химиотерапия. По този начин загиват и здравите кръвни клетки, но те биват заместени от донорските.

Първите трансплантации на костен мозък са осъществени между еднояйчни близнаци, след което между братя и сестри, тъй като клетките от донори, които нямат кръвно родство, се отхвърляли от пациентите. В такива случаи се получава агресивна реакция на присадката срещу приемателя, защото трансплантираните клетки атакуват рецепиента, тъй като го възприемат като чужд обект или инфекция. Последвалите проучвания разкриват, че донорите на костен мозък и реципиентите могат да не са свързани помежду си, но кръвните им клетки трябва да съвпадат, за да се избегне отхвърляне.

Първата успешна трансплантация на костен мозък е извършена през 1956 г. от д-р Е. Донал Томас в Купърстаун, Ню Йорк, САЩ. При нея е взет костен мозък от здрав близнак, който е присъден на близнака, болен от левкемия.

Тази операция се превръща в крайъгълен камък на развитието на този вид животоспасяващо лечение, което в наши дни се е превърнало в стандартна процедура за третиране на различни хематологични заболявания като левкемия, сърповидноклетъчна анемия и наследствени заболявания на имунната система.

Едва през 1968 г. в Минесота се извършва и първата трансплантация на костен мозък между братя и сестри. По това време лекарите вече знаят, че ключът към успешната трансплантация е специфичен генетичен тип генетично съвпадение (HLA) между донора и рецепиента. Тъй като братята и сестрите получават ДНК от едни и същи родители, те са изключително добър избор за тази интервенция. Така шансът да се предизвика реакция на присадката срещу приемателя, се минимализира.

Следващата стъпка в развитието на костно-мозъчната трансплантация е присаждането на костен мозък от донор, който няма роднинска връзка с реципиента. Първата успешна операция е осъществена през 1973 г. в Ню Йорк – малко момче с генетична имунна недостатъчност получава няколко трансплантации от донор от кръвната банка в Дания. Съответно първата успешна трансплантация от донор без кръвна връзка на пациент, болен от левкемия, е извършена през 1979 г. в Центъра Хъчинс.

През 1975 г. д-р Томас се мести в Центъра за изследване на раковите заболявания Фред Хъчинсън, създаден само три години по-рано. Именно в този институт се извършват голяма част от научните проучвания, които разработват системата и принципите на лечението чрез трансплантация на костен мозък. По онова време работата на д-р Томас се смята за доста крайна, но той привлича учени от целия свят, които се присъединяват към изследванията му. През 1990 г. заедно с д-р Джоузеф Е. Мъри (пионер в трансплантирането на бъбреци), получава престижната Нобелова награда за медицина.

През 1986 г. е създаден американският Национален регистър за донори на костен мозък. Днес той е най-големия и най-разнообразен донорен регистър, като в него са вписани 11 милиона потенциални донори и 193 000 броя донори на стволови клетки, взети от пъпна връв. Американският регистър е свързан с регистрите на други 41 страни по света и заедно те образуват донорска мрежа, чиято цел е спасяването на колкото се може повече хора.

по статията работи: Величка мартинова