История на УМБАЛ "Александровска"

От 1879г. до 2022г.

УМБАЛ "Александровска" е едно от най-старите медицински заведения у нас. Тя е сред първите болници в следосвобожденска България и полага основите на медицинската наука и медицинското образование в страната. Още със създаването си здравното заведение придобива статут на национална медицинска институция и му се възлагат задачи и функции на такава.

Създаване и първи стъпки

УМБАЛ "Александровска" е създадена през 1879 г. и е наименувана Софийска първостепенна болница. Първоначално тя е разположена в две сгради на мястото на мавзолея на княз Александър I, но впоследствие столичната община отпуска терен между Перловска река и днешните ул. "Акад. Иван Гешов", "П. Славейков" и "Св. Георги Софийски", на който се построяват първите 5 сгради на болничното заведение. Болницата е преместена в новите помещения и открита през 1884 г., като получава и окончателното си име - Александровска, посветено на княза на България Александър I Батенберг.

Още в своите първи стъпки като болнично заведение "Александровска" получава висок статут на национална медицинска институция. Започват да се провеждат курсове за специализация на лекарите, обучение за медицински сестри, изпити, чрез които се признава образованието на завършилите в чужбина лекари и им се дава право да практикуват в България.

Работещите в болницата лекари имат често задачата да представляват нашата страна на международни медицински конгреси, да поемат ръководството на такива институции като Върховния медицински институт, Санитарната дирекция при МВР и Българския лекарски съюз. Лекарите от "Александровска" създават първите научни медицински дружества, участват в списването на първите периодични издания с медицинска насоченост, стават професори в новосформирания през 1917 г. Медицински факултет на Софийския университет. По-късно болницата се превръща и в негова база.

Александровска болница е на първа линия в най-големите кризи и тежки ситуации, в които изпада България. Така например тя е превърната във военна болница по време на Сръбско-българската война (1885 г.), Балканските войни (1912-1913 г.) и през Първата световна (1914-1918 г.). Тогава лекарите се грижат за десетки хиляди болни и ранени. При нужда лечебното заведение се трансформира и в инфекциозна болница. Това става през 1913 г., когато възниква епидемия от петнист тиф, и през 1932 г. - от коремен тиф.

Развитие и утвърждаване

Периодът 1917-1926 г. е изключително тежък за болница "Александровска" и изпълнен с постоянни скандали, спъване на дейността и противоборства. Лечебното заведение е към Санитарната дирекция на МВР. През 1919 г. старши лекарите на болницата подписват споразумение, според което "Александровска", "Майчин дом" и Дивизионната болница се предоставят временно на Медицинския факултет на Софийския университет, който е "под шапката" на просветното министерство. Това положение предизвиква немалко конфликти и напрежение, както и нарушавания на споразумението. В основата на раздорите стоят управлението и собствеността на клиниките. Проблемите в съвместното управление принуждават Народното събрание да гласува през 1926 г. преминаването на Александровска болница изцяло към Медицинския факултет на СУ, съответно към Министерството на народното просвещение. След тази година "Александровска" спокойно се отдава на лечебна, учебна и научна дейност до 1950 г., когато и болницата, и факултетът отново са предоставени на здравното ведомство.

По това време в болницата се разкриват следните институти и факултетски клиники: Институт по физиотерапия и радиология; Терапевтична клиника и Институт по Фармакология; Клиника за детски болести; Клиника за вътрешни болести; Клиника за очни болести; Клиника за кожни и венерически болести; Клиника за нервни болести и психиатрия; Клиника за вътрешна патология и пропедевтика; Клиника за ушни, носни и гърлени болести; Институт по обща патология и патологична анатомия; Институт по съдебна медицина. Извън сградата на "Александровска" са разположени Клиниката за оперативна медицина и хирургия, Клиниката за хирургия и Акушеро-гинекологичната клиника съответно в Общоармейската болница и в "Майчин дом". Болничното заведение вече разполага с 1100 легла и 247 служители през 1926 г. 

На 28 май 1950 г. е издаден указ на Народното събрание № 247, с който Медицинският факултет вече не е под управлението на СУ и заедно с Александровска болница преминават под ръководството на Министерство на народното здраве и социалните грижи. След отделянето на факултета от университета той е преобразуван в Медицинска академия "Вълко Червенков". По-късно в годините тази академия е сведена до Деканат по медицина поради политически и административни неразбирателства (1976 г.). Чак след настъпването на демокрацията той получава нужното признание и заема полагащото му се място в образователната система на нашата страна.

Болничната база на лечебното заведение вече се ръководи от главен лекар, който е под прякото ръководство на заместник-ректора по лечебната работа, и от помощник-ректор, грижещ се за планово-финансовите дейности, транспортната служба, техническите служби, снабдяване, прехрана и др.
През 50-те години на миналия век ръководителите на болницата отчитат големи затруднения по отношение на лечебната дейност. Различните й клиники са претоварени от прегледи, хоспитализации и изследвания заради нарушаването на въведеното тогава райониране на лечебните заведения в София и в страната. Също така като причина се изтъква и отдалечеността на болницата от центъра на столицата и затрудненото придвижване до нея. Други неуредици, които се изтъкват и са свързани с лечебната работа, са неполагането на грижи за пациентите, неосигурени колички и носилки за парализираните и тежко болните, ненавременно почистване на боклуците, липсата на хотел за дошлите отдалеч да се прегледат в "Александровска" и др.

Развитие и дейност след 1970 г.

През 1972 г. е създадена Медицинска академия, която обединява в обща структура Висшите медицински институти в столицата, Варна и в Пловдив. През 1974 г. и през 1982 г. са сформирани такива съответно в Плевен и в Стара Загора. Академията просъществува до 1992 г. През 70-те години на 20 в. болничната база на Висшия медицински институт и на Медицинската академия (бившата Александровска болница) продължава да се разраства. Открити са нови диагностични лаборатории, нова апаратура, създадена е Клиника по алергология, Център за изкуствен бъбрек и т.н.

След закриването на Медицинската академия през 1992 г. болничната база, намираща се на ул. "П. Славейков" и "Св. Г. Софийски", се обособява като Факултетска болница "Александровска" с постановление на Министерски съвет № 220. Две години по-късно, отново с постановление на МС, тя се превръща в Институтска болница "Александровска". Преобразуванията не спират и през лятото на 2000 г. лечебното заведение вече е търговско дружество Многопрофилна болница за активно лечение "Александровска" ЕАД. Следващата година - 2001-а, болницата получава статут на университетска с постановление на Министерски съвет № 644 от 17 септември. Сключва се споразумение между нея и Медицинския университет в столицата за клинично обучение на студенти.

В най-новата история на Александровска болница се наблюдава особено интензивно преустройство и изграждане на нови болнични звена. Така през периода 2006-2007 г. са отворени 11 нови операционни зали, построени са бази за катедрите по клинична лаборатория и образна диагностика, за Детската психиатрична клиника и др., модернизирани и ремонтирани са редица клиники.

Сред висшия медицински персонал на "Александровска" има преподаватели в Медицинския университет, хабилитирани лица, магистър-фармацевти и др. На територията на лечебното заведение работят 23 клиники с прилежащи медицински лаборатории и центрове, част от които са уникални по функции и значение за България.

Уебсайт: https://alexandrovska.com/bg/