История на УМБАЛ "Св. Георги" - Пловдив
От 1879г. до 2022г.
Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) "Св. Георги" в Пловдив е основана веднага след Освобождението от турско робство. Днес тя работи съвместно с местния Медицински университет и е държавна собственост.
- Създаване и първи стъпки
- Период от 1940 г. до 1970 г.
- Период от 1970 г. до 1989 г.
- Период от 1989 г. до 2000 г.
- Период от 2000 г. до 2010 г.
- Период от 2010 г. до 2022 г.
Създаване и първи стъпки
Появата на УМБАЛ "Св. Георги" като болнично учреждение е провокирана през далечния 19 в. от водените по време на Руско-турската война сражения и острата необходимост от разкриването на лазарет, в който да бъдат приемани ранените войници. През 1878 г. град Пловдив е освободен, но се водят тежки боеве за освобождаването на околните територии. Ситуацията и големият брой пострадали в битките налагат отварянето на три бараки с 30 легла под Хълма на доблестта (Джендем тепе), в които ранените да получават медицинска помощ.
В същото време 21 българи, сред които и 7 лекари, решават да сформират благотворително дружество, наречено "Св. Панталеймон". Целта им е да бъдат построени болници във всеки град.
На 1 май 1879 г. руските войски се изтеглят от Източна Румелия заради постановеното в Берлинския договор и по тази причина новосъздаденото болнично заведение се прехвърля с цялото си имущество и инструментариум на дружеството "Св. Панталеймон". Така възниква първата Българска гражданска болница, чийто правоприемник е пловдивската УМБАЛ "Св. Георги". Нейният първи ръководител е д-р Стоян Чомаков.
През 1882 г. започва строителството на масивна двуетажна сграда близо до помещенията, в които работи болницата. В началото на декември 1885 г. обектът е инспектиран от специална комисия, която одобрява новопростроената база, която е със 100 легла. Три години по-късно лечебното заведение е наименувано Пловдивска първостепенна болница.
Десет години по-късно - през 1892 г., се откриват първите отделения. Построява се едноетажен павилион, който е предназначен за звеното по инфекциозни заболявания. По-късно отварят Кожно-венерическо отделение, Дезинфекционна станция, която после приютява Очно-ушно отделение.
В болницата се извършват едни от първите операции от вида нефропексия по метода на Тюфе (1879 г. от д-р Иван Михайловски), резекция на стомаха по Билорт I (1896 г. от д-р П. Проданов) и оперативно премахване на камъни от пикочен мехур (1896 г. от д-р П. Проданов).
През 1922 г. отваря врати първият павилион за хора в напреднала фаза на туберкулоза. След десет години се откриват още три, в които се лекуват различни стадии на заболяването.
След земетресението през 1928 г., чийто епицентър е около Чирпан, Борисовград (днешен Първомай) и Поповица, се откриват Акушеро-гинекологично отделение, мъжко и женско вътрешно отделение и детско отделение, както и кухня, просектура и пералня.
Период от 1940 г. до 1970 г.
През 1942 г. отваря врати второто в България сестринско училище на територията на Пловдивската първостепенна болница (наричаната още тогава Държавна болница).
През 1944 г. видни пловдивчани се обединяват около идеята градът да разполага със свое висше учебно заведение. Сформира се Общограждански комитет, който изпраща две делегации в столицата. Тяхната задача е да убедят властимащите да се открие университет в Пловдив. Министърът на народното здраве Рачо Ангелов посещава града и на съвместна среща между него, областния управител Йордан Божилов, кмета Иван Перпелиев и д-р Иван Вапцаров се начертават стъпките за създаването на Медицински факултет към Държавната болница. По този начин се слага началото на висшето медицинско образование в югоизточния град. С указ № 180 от 04.08.1945 г. официално възниква първото висше учебно заведение в Пловдив, което първоначално разполага с два факултета - Агроикономически и Медицински. Пловдивската първостепенна болница предоставя базата си на висшето медицинско училище. В събирането на средства и в построяването на учебното заведение се включва цялата пловдивска общественост. До края на август 2000 г. двете учреждения са неразривно свързани.
На 28 май 1950 г. Медицинският факултет на Държавния университет се преобразува в Пловдивска медицинска академия с указ № 247. Няколко месеца по-късно отново с указ (№ 566 на Президиума на Народното събрание) факултетът е наименуван на руския учен Иван Павлов. Академията е структура, управлявана от тогавашното Министерство на народното здраве. След известен период от време тя е преименувана на Висш медицински институт (ВМИ) "Иван Петрович Павлов". В края на 50-те години на миналия век институтът усилено се развива и разширява, болницата също е в разцвет и изживява едни от най-добрите си години. Проф. д-р Елисей Янев е първият ректор на Медицинската академия, след него мандата поема проф. д-р Живко Ламбрев.
В средата на 60-те години на 20 в. е изградена Централната научноизследователска лаборатория, която е съставена от уникална апаратура и отлични професионалисти. В нейния състав се включват Патоморфно-логично отделение с електронномикроскопска лаборатория, Централна биохимична лаборатория, Лаборатория за авторадиография, Радиоизотопен център, Лаборатория за научна медицинска апаратура, Генетика, вивариум (съд или помещение, в което се отглеждат диви животни в условия, наподобяващи естествените). Ректори на института са съответно проф. Тодор Захариев (1957-1964 г.), проф. д-р Антов Митов (1964-1967 г.) и проф. д-р Пею Мишев (1967-1973 г.)
Период от 1970 г. до 1989 г.
През 1972 г. държавното управление извършва промени в редица структури. Така Висшите медицински институти в Пловдив, Варна и София се обединяват и се превръщат във факултети на новосъздадената Медицинска академия. Това положение трае 5 години, след което институтите отново придобиват самостоятелност.
ВМИ - Пловдив вече има два факултета - Медицински и Стоматологичен. През 1977 г. е сформирана Катедра по хирургична стоматология и лицево-челюстна хирургия. Ръководителите на Медицинския факултет управляват и болничната база, която осигурява Държавната болница. Начело на двете структури в периода 1973-1977 г. е проф. д-р Иван Толев, от 1978 г. застъпва проф. д-р Вълко Митков, като при възвръщането на самостоятелността на ВМИ длъжността се променя от декан на ректор. От 1981 г. до 1985 г. ръководи проф. д-р Константин Цонев, а от 1985 до 1989 г. - проф. д-р Любен Григоров.
Съществена част от историята на двете структури е изграждането на хирургичния блок (т.нар. База 2), което започва на 30 април 1968 г., но приключва 20 години по-късно. Създаването на блока много улеснява и подобрява работата на хирургичните клиники, спомага за разкриването на нови отделения и клиники, нараства броят на болничните легла, все повече студенти идват да се обучават.
Период от 1989 г. до 2000 г.
След 10 ноември 1989 г. настъпват големи промени в обществено-политическия живот на нашата страна. В първите години след демокрацията Висшият медицински институт в Пловдив се бори с тежка ситуация, предизвикана от безпаричие и материална необезпеченост.
През 1992 г. обединяващата всички медицински институти структура Медицинска академия се разпада и всеки един от тях става относително самостоятелен в административно и финансово отношение. В периода 1989-1991 г. ректор е проф. д-р Петър Ботушанов, от 1991 г. до 1995 г. начело застава проф. д-р Панайот Солаков, който е първият ректор, избран с тайно гласуване от Общото събрание на ВМИ - Пловдив.
През 1999 г. приетият Закон за лечебните заведения предизвиква нови промени в системата на здравеопазването и придобиването на медицинска професия. Според него болниците и медицинските институти (университети впоследствие) стават самостоятелни структури, като първите са "под шапката" на Министерството на здравеопазването, а вторите - на образователното ведомство. По тази причина Медицинският факултет в югоизточния град се разделя с Държавната болница и преминава към Медицински университет - Пловдив, а лечебното заведение се преобразува в еднолично акционерно дружество, в което държавата участва в капитала. Официално на 31 август 2000 г. диагностично-лечебната структура на Висшия медицински институт - Пловдив става МБАЛ. На 3 октомври същата година в регистъра е записано съществуването на МБАЛ "Св. Георги" ЕАД. Управлява се от изпълнителен директор и Съвет на директорите, а здравният министър защитава интересите на държавата в дружеството.
Период от 2000 г. до 2010 г.
През 2000 г. Клиниката по пулмология се завръща като важно звено в структурата на МБАЛ "Св. Георги", след като през 1952 г. е преместена в Болницата по белодробни болести. Иначе самата клиника е създадена през 1945 г. под името Фтизиатрична клиника.
През следващата година се взима решение да се създаде собствена структура в доболничната помощ, която да продължи дейността и функциите на бившата Поликлиника на пловдивския ВМИ. Така възниква ДКЦ "Св. Георги" ЕООД, един от най-големите диагностично-консултативни центрове в града.
Проф. д-р Генчо Начев разкрива Клиниката по кардиохирургия към болничното заведение, която се явява първата извън столицата структура, насочена към оперативното лечение на пациенти със сърдечносъдови заболявания. Това става през 2002 г.
През 2002 г. лечебното заведение се сдобива със сертификат за вирусологична дейност.
До 2005 г. болницата вече разполага с първия в Пловдив мултимодален линеен ускорител за високотехнологично лъчелечение.
През 2007 г. е открито първото в България Отделение по еднодневна, висцерална и миниинвазивна хирургия, което е по проект "Реформа в здравеопазването" съвместно със здравното ведомство.
На следващата година в УМБАЛ "Св. Георги" отваря врати Клиника по медицинска онкология и с нейното създаване болницата може да предложи пълния набор от помощ за онкоболните пациенти. Открива се и Лаборатория за изследване на нарушенията на дишането по време на сън, Сектор за болнична рехабилитация на деца с детска церебрална парализа, родова травма на раменния сплит и други заболявания, Детско спешно приемно отделение.
Отделение по спешна медицина със звена по ортопедия и травматология, хирургия, вътрешни болести и педиатрия отваря врати през 2010 г.
Период от 2010 до 2022 г.
УМБАЛ "Св. Георги" - Пловдив се превръща във водещ онкологичен център във високотехнологичното перкутанно лъчелечение благодарение на това, че се сдобива с още един линеен ускорител и обновява един от бункерите на Клиниката по лъчелечение.
През 2011 г. започва да работи първият в България Интегрален център за хирургично лечение на тумори и травми.
През следващата година болничното заведение закупува ангиографски комплекс за коронарни изследвания и процедури. След 3 години се сдобива с втори коронарограф и по този начин доразвива лечебната и учебна дейност по отношение на инвазивната кордиологична диагностика и лечение на инфаркти и други сърдечносъдови заболявания. През 2012 г. също така е създадена първата хибридна операционна зала за съдова хирургия. В нея могат да се извършват образни изследвания, балонни дилатации и стентиране със занижен риск от рентгеново облъчване, хибридни операции.
В Пловдив е закрита Белодробната болница и поради тази причина през 2012-2013 г. се строи и реконструира един от блоковете на Инфекциозната клиника. Така възниква Отделение по фтизиатрия към Клиниката по пневмология. Отварят врати и лаборатория и кабинети за контрол на туберкулозата.
През 2014-2015 г. аптеката, разположена в болницата, отваря първия в България Сектор за централизирано разтваряне на цитостатици в лекарствени форми за лечение на болни с онкохематологични заболявания.
През 2015 г. започва да работи Сектор за автоложна стволоклетъчна трансплантация с лабораторен блок за съхраняване, събиране и преливане на хемопоетични стволови клетки.
През 2016 г. отваря врати вторият блок на Клиниката по лъчелечение. В него е разположена роботизирана система за стереотактична радиохирургия (кибернож). Същата година Отделението по нуклеарна медицина става самостоятелна структура и към него е построен нов сектор за позитронно-емисионна томография.
През 2018 г. УМБАЛ "Св. Георги" получава приза "Иновативна болница" от инициативата "Лекарите, на които вярваме" на в. "24 часа". Като потвърждение на това същата година болницата завършва реконструкцията и модернизацията на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение и така вече разполага с най-новатареанимационна база в България.
През 2020 г. лечебното заведение закупува единствения за Пловдив и региона SPECT/CT апарат за Отделението по нуклеарна медицина. С него могат да се правят неонкологични и онкологични сцинтиграфски изследвания.
В наши дни УМБАЛ "Св. Георги" - Пловдив е най-голямата болница в България, разполагаща с огромен сгаден фонд, с повече от 1500 легла и 2694 служители. Притежава 65 клиники, лаборатории и отделения. През последните години средният брой на пациентите, които се приемат за активно лечение годишно, възлиза на повече от 80 000 души.
Бъдещите планове на лечебното заведение включват изграждането на нов лечебно-диагностичен комплекс в База 2, в който да бъдат разположени детските и онкологични звена. За тази цел още преди две години Министерски съвет със своя указ № 163 от 16 юли 2020 г. одобри финансиране от държавния бюджет.
Коментари към История на УМБАЛ "Св. Георги" - Пловдив