Начало История на медицината История на феномена „Спонтанно човешко самозапалване“

История на феномена „Спонтанно човешко самозапалване“

От 1641г. до 2010г.

История на феномена „Спонтанно човешко самозапалване“ - изображение

Ако човек се зачете в която и да е медицинска енциклопедия, ще открие, че смъртоносните болести и състояния са хиляди. Естествено, най-често срещаните фатални заболявания са добре познатите сърдечни удари, зарази и злокачествени тумори. В учебниците на лекарите обаче има и една графа, озаглавена „редки болести“. Там са описани някои синдроми или състояния, които се срещат при един от десетки хиляди или дори милиони души.

Един от най-слабо изучените от медицината феномени е Спонтанното човешко самозапалване. То се случва толкова рядко, че учените все още спорят дали явлението е реално или плод на въображението. Самият феномен представлява рязкото избухване на пламъци от плътта на пациента, без за това да има видима причина.

Макар Спонтанното човешко самозапалване да звучи по-скоро като фантастична болест или безвкусна шега, през последните 300 години има регистрирани над 200 случая, в които хора загиват в съня си, погубени от излизащи от собствените им торсове пламъци. Към момента последният подобен инцидент е регистриран в Ирландия през 2010-та година.

Най ранното описание на Спонтанно човешко самозапалване е направено през 1641-ва година от датския лекар Томас Бартолин, който описва в книгата си „Historiarum Anatomicarum Rariorum“ случай от 1470 г. Във въпросния текст става въпрос за кончината на виден милански рицар, който след като отпива от някакво силно вино, започва да бълва огън и след това се самозапалва, горейки отвътре - навън.

Явно подобни инциденти се случват и в други части на Европа, тъй като в края на 17-ти век французинът Жан Дюпон издава цял сборник с описания на Спонтанно човешко самозапалване. Около 40 години след написването на „De Incendiis Corporis Humani Spontaneis“, в Париж е регистрирано първото наблюдавано от очевидец безпричинно избухване на човек в пламъци.

Инцидентът е регистриран в една от градските гостилници. На втория етаж на заведението спи ханджията, който внезапно се събужда от миризма на изгоряла плът. Той се обръща настрани и вижда мъртвата си жена, обгърната в пламъци. Най-странното в случая е, че огнените езици не подпалват нито сламения дюшек, нито намиращото се наблизо перде.

След като местните органи на реда пристигат, извикани от уплашения мъж, от въпросната жена - мадам Миле - са останали само няколко кости, черепът й и части от крайниците. Разбира се, първата реакция на законодателната власт е да обвини ханджията в убийство. Един от гостите, който по случайност е и медик, изследва намерения труп и гарантира за невинността на гостилничаря. Лекарят заявява, че инцидентът се дължи на феномен, наречен Спонтанно човешко самозапалване.

През 19-ти век странното явление е популяризирано от автора Чарлз Дикенс. Писателят включва този тип смърт в романа си „Студеният дом“. В книгата един от главните герои загива именно по този начин. Някои от критиците недоволстват срещу избора на Дикенз, тъй като те намират спонтанното самозапалване за несъществуваща болест. В отговор на това авторът представя медицински документ, съдържащ 20 официални случая на подобни инциденти.

През 1937-ма година в Британския медицински журнал излиза статия, посветена на феномена. Тя съдържа анализ на явлението, както и статистика какво отличава жертвите на самозапалването от останалите хора. Оказва се, че най-застрашени от Спонтанно човешко самозапалване са алкохолиците, възрастните дами и хората работещи със запалими вещества. Почти всички загинали се намират на закрито и спят.

Създадено е и общо описание на това как точно протича самата аномалия. Според изградената статистика огънят тръгва почти винаги от торса на жертвата и не засяга обектите, разположени под и встрани от въпросното тяло. Пламъците са ниски и сравнително слаби, но предизвикват силна, неприятна миризма.

Има няколко теории относно причините за Спонтанно човешко самозапалване. Между многото предположения са неизследвани процеси в тялото, статично електричество, неправилна химическа реакция между хормоните или микроелементите и др. За момента водещото обяснение на феномена е така нареченият „Ефект на фитила“.

Ефектът на фитила

Ефектът на фитила е базиран на начина, по който гори обикновената свещ. Тя се състои от бързо горящ фитил и бавно изгарящо вещество, което поддържа пламъка жив за дълго време. Според някои учени Спонтанното човешко самозапалване се дължи на случайно леко запалване на дрехата или чаршафите на спящата жертва. След като парчето плат се възпламени, димът задушава жертвата, но тялото продължава да гори. Бързо горящата материя прогаря път до телесната мазнина, която играе ролята на забавящо пламъците вещество и така трупът се превръща в „свещ“, която продължава да тлее с часове.

За момента нито един такъв инцидент не е описан от свидетел или сниман с камера. Това се дължи на изключително малкия брой на подобни случаи. Последната жертва на Спонтанното човешко самозапалване е 76-годишен мъж от Ирландия, който е намерен обгорен в собствената си спалня. Предполага се, че жегата от разположения наблизо радиатор е възпламенила спалното бельо на стареца, което е довело до гореспоменатия ефект.

Редактор: Георги Динев

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник: www.ancient-origins.net

Снимки: www.science.howstuffworks.com

www.pt.slideshare.net

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Направления в медицинатаИсторияСнимкиНовиниЛайфстайлЛюбопитноЗдравни съветиАнкетиНормативни актовеСпорт