Италианското семейство Марсилис, съставено от супер герои, които не чувстват болка

От 2008г.

Хроничната болка е основен проблем, свързан с общественото здравеопазване в световен мащаб, който оказва сериозно въздействие както върху качеството на живот на страдащите, така и върху по-широката икономика. Независимо от значителната клинична тежест, е постигнат известен напредък по отношение на терапевтичното развитие и практика. Уникалният подход за идентифицирането на нови (и възможни за прием от хората) аналгетични лекарствени препарати цели да се изследват редки семейства с наследствена нечувствителност към болката.

В нашата статия ще ви разкажем за италианското семейство Марсилис. За него може да се каже всичко, освен че са обикновени. Вероятно ще попитате защо? Тази фамилия може да се покрие най-близо с общата ни представа за супер герои (като онези от филмите за "X-men") в реалния живот, защото нито един член от фамилията не може да изпитва болка.

Шестимата от семейството проявяват нечувствителност към болка. Това ще рече, че техният фенотип се характеризира с хипочувствителност към топлина, силна болка, капсаицин (химическата причина чушките да ни лютят). Тяхното автозомно доминантно нарушение се открива в три поколения и не е свързано с периферна невропатия. Изследователският екип, заел се с изледванията на семейството (през 2008 г.), стига до извода, че вероятно се касае за нова точкова мутация в гена ZFHX2, кодиращ предполагаем транскрипционен фактор, експресиран в сензорните неврони с малък диаметър. Тази мутация е открита в цялата екзонна секвенция (генетичното подреждане на кодиращите участъци в даден ген), която е "виновна" за нечувствителността към болката.

"Прекарахме няколко години в опити да идентифицираме гена, който причинява това състояние", казва молекулярният биолог Джеймс Кокс от Лондонския университетски колеж в ("University College London") пред вестник "The Independent".

"Конкретното състояние може би засяга това единствено семейство в целия свят". Рядката генетична точкова мутация, обхващаща най-малко три поколения означава, че хората от фамилия Марсилис изпитват малко или никаква болка дори от агресивни и опасни дразнители (като например изгаряния или счупени кости), и то до такава степен, че те невинаги осъзнават действително кога и как са се наранили.

"Понякога те усещат болка в началото на удара в определен предмет, но тя бързо изчезва", казва Кокс пред списание "New Scientist".

"Например, 52-годишната Летисия (дамата на снимката по-горе) чупи рамото си по време на ски ваканция, но след това тя продължава да ги кара и да се забавлява през останалата част от деня. След изморителния ден навън тя се прибира вкъщи. Жената открива, че нещо не е наред с рамото й едва на другия ден."

Както стана ясно по-горе, генната вариация, унаследена от семейство Марсилис и изолирана в ДНК от кръвни проби, е локализирана в ген, наречен ZFHX2.

Макар да не е напълно ясно как функционира мутацията, екипът изказва хипотезата, че гореспоменатата (унаследяваща се) вариация нарушава начина, по който ZFHX2 регулира другите гени, отговорни за сигнализирането за наличие на болка, локализирана в различни части  на организма.

Това разстройство дава на семейство Марсилис супер силите им. В научните среди състоянието е известно като вродена безчувственост към болката. Нещо повече – фенотипът (на практика това е съвкупността от всички забележими белези на определен организъм, които са проявени в резултат на точно определен генотип и влиянието на факторите на средата) на фамилията е толкова забележителен, че изследователите решават да нарекат цял отделен подтип на състоянието с името "синдром на Марсилис".

В случая с италианската фамилия благословията може да се окаже и злокобна прокоба, тъй като неспособността на тези хора да тълкуват обективно каква е степента на болката (и кога тя не бива да се пренебрегва), може да се окаже много опасна. Те няма да са наясно с (евентуално) сериозните наранявания, които изискват навременно медицинско внимание и грижа.

Нека илюстрираме цветно картинката – например - 24-годишният син на Летисия Марсилис: Людовико, играе футбол, а състоянието му умело маскира нараняванията, причинени му от спорта. "Той рядко остава на земята, дори когато е съборен грубо, но глезените му са доста уязвими. Той често страда от навяхвания, травми и костни микрофрактури", казва Летисия Марсили пред "Би Би Си". Всъщност наскоро направени рентгенови снимки доказват нагледно, че младият мъж има множество микрофрактури и на двата си глезена".

И други членове на семейството имат подобни проблеми. Например 78-годишната майка на Летисия, подобно на внука си, също има фрактури, които са много късно диагностицирани, което означава, че те зарастват естествено, но не се лекуват адекватно и правилно.

Мутацията оказва влияние и върху способността им да усещат и екстремни температури, като ги излага на по-голям риск от изгаряне. Те не усещат и действието на ледената вода.

Независимо от рисковете и неприятните ефекти от липсата на силната болка, семейството изглежда е благодарно, че е изгубило онова, което е източник на страдание за толкова много други хора по света. "Живеем един съвсем нормален живот, може би дори по-добре от останалата част от населението, защото много рядко се разболяваме и почти не изпитваме болка", каза Летисия пред Би Би Си. "Е, в действителност чувстваме определена болка, възприемаме я, но това продължава само няколко секунди".

След като изследователите изолират мутацията в ZFHX2 екзонната секвеция, екипът прилага експерименти с животни, за да види как генната вариация засяга възприятието за болка при лабораторни мишки.

Животните, отглеждани без наличието на този ген, демонстрират намалена чувствителност към болката, когато върху опашките им се прилага определен натиск, но гризачите са все така възприемчиви към действието на високата температура.

При други мишки ZFHX2 мутацията присъства. Те проявяват същата ниска чувствителност към висока температура, която и Марсилис има. Екипът се надява, че изследванията им може да предоставят нови насоки за лечението на милиони хора по света, които живеят и се борят с хроничната болка всеки ден.

"Чрез идентифицирането на тази мутация и изясняването на факта, че именно тя допринася за нечувствителността на семейството към болката, ние (може би) открихме нов път към създаването на медикаменти за облекчаване на болката", казва една от изследователките на име Анна Мария Алоиси от университета в Сиена, Италия. Тя казва: "С повече изследвания ще разберем точно как мутацията влияе върху чувствителността ни към болката и ще видим какви други гени могат да бъдат включени, за да определим новите ни цели за разработването на лекарства".

Има какво да научим по въпроса как ZFHX2 е обвързан със сигнализирането за болка, за да знаем, че поне едно семейство, няма да виси на телефона в очакване да чуе какви са новостите в областта на изследванията и откритията.

Един от изследователите, сензорният невробиолог Джон Ууд от университетския колеж в Лондон, казва, че семейството няма намерение да се откаже от безболезненото си съществуване, дори и един ден учените да разберат как може да се третира състоянието.

"Попитах ги дали биха искали да усещат болка", казва той пред списание "New Scientist", а те казаха: "Категорично – не". В обобщение: историята на медицината открива чрез генетичния анализ на италианското семейство Марсили (притежаващо рядка, може би уникална наследствена нечувствителност към болка), че генът ZFHX2 е критичен за нормалното възприемане на болката. Остава единствено допълнителната научна работа да реши какви да са лекарствените цели, които биха могли да доведат до по-добро лечение на хроничната болка и кога следва да се реализират те. Това ще обекчи живота на милиони по света.

По статията работи: Виктория Милова