Йероним Фабриций и приносът му за развитието на хирургията и медицината

От 1537г. до 1619г.

Джеронимо Фабриций е роден през 1537 г. в малкото италианско градче Аквапеденте, наричано навремето Аукула или още Аква Турине, разположено близо до Орвието в централна Италия. Родителите му са бедни, но почтени и много уважавани от съгражданите си. По-късно името му е латинизирано и към него се добавя родното му място, за да го различават от друг именит хирург – германецът Фабриций Хилданус.

Джеронимо е умно и надарено дете с усет към науката и образованието. По-късно е изпратен в Падуа, където научава перфектно старогръцки и латински език и също така учи философия. След като завършва университетското си образование, той някак естествено започва да изучава медицински науки под ръководството на именития професор Габриел Фалопий, който е едно от най-големите светила на тази брилянтна научна епоха. Джеронимо се дипломира с почести и с невероятни лекарски и диагностични способности. Под крилото на именития професор Джеронимо овладява до висоти анатомията и хирургията и скоро се потапя напълно в тези медицински направления.   

Няколко години той преподава анатомия в университета в Падуа, където се отличава с невероятен талант и професионализъм и демонстрира амбицията един ден да наследи Фалопий. Когато Джеронимо е на 25 г. Фалопий умира и любимият му и най-даровит ученик е избран за ръководител на катедрата по анатомия, към която по-късно е добавена и хирургията.

Славата на Джеронимо се разнася из целия континент и от всички части на Европа към него се стичат студенти, които да почерпят от знанията му. Република Венеция отдава дължимото на таланта и уменията на Фабриций. Сенатът му построява нов просторен и удобен амфитеатър по анатомия, като на входа му гравират неговото име. Освен това му отпускат годишна стипендия в размер на 1 000 крони и го правят Рицар от ордена на Св. Марк.

Най-големите му достижения са откриването на клапите в кръвоносната система и, че предава знанията си на друг даровит лекар – Уилям Харви, който доразгадава тайните на кръвообръщението.

Фабриций преследва славата, не богатството, поради което той се задоволява само със заплатата си от университета и отказва да таксува хората, които се възползват от способностите му като лекар и хирург. Подаръците на своите пациенти поставя в специален шкаф, на който в изписано мотото му: Lucri neglecti lucrum (Пренебрегнатата печалба е печалба).

Неговите изследвания допринасят за развитието на анатомията, физиологията и хирургията. Фабриций е автор на много научни медицински трудове – поне 16 трактата. Книгата му Opera omnia anatomiea et physiologica се състои от 500 страници,илюстрирани със стотици рисунки. Половината от разработката му е посветена на образуването на зародиша, развитието на човека и сравнение между тях; много от рисунките изобразяват клапите във вените. Те са не само красиви, но и изключително точни. Той е пламенен изследовател на всички явления, свързани с живота: интересува се не само от дисекцията на мъртви тела, но също иска да разбере всички жизнени функции, поради което извършва много вивисекции. Ако не го беше направил, циркулацията на кръвта в човешкото тяло вероятно щеше да остане неразгадана още няколко века.

Изследването му върху развитието на пиленце в яйце е пример за търпеливо и изключително прецизно медицинско проучване, като по този начин полага основите на съвременната ембриология. Фабриций изучава анатомията на сляпото черво; демонстрира мускулната обвивка на пикочния мехур; структурата на хранопровода, стомаха и червата, както и много особености от анатомията на окото, ухото и ларинкса.

Презз 1574 г. Фабриций открива клапите в цялата венозна система на човешкото тяло, но не е първият анатом, който наблюдава клапа във вена и записва откритието си в научен труд. Шарл Етиен  или Карл Стефанус пръв ги описва в чернодробната вена и ги нарича apophyses membranarum, пишейки че те предотвратяват регургитацията на кръвта, при което ги сравнява със сърдечните клапи (1545 г.). Въпреки това Фабриций твърди, че именно той през 1574 г. е първия, който открива клапите, и ги нарича ostiola. Той смята, че функцията им е да предотвратяват пренасищането на вените с кръв.

Клапите във вените са анатомичното доказателство за циркулацията на кръвта в човешкото тяло, но Фабриций не успява да открие това, което през цялото време е пред очите му.

Въпреки че никога не извършва трахеотомия, той описва техниките за тази хирургична интервенция. Той предпочита вертикалния разрез и е първия, който предлага идеята за тръба, с помощта на която да се осъществява трахеотомията. Той препоръчва операцията само в краен случай, но описанието му много се доближава до съвременната интервенция.

Фабриций неслучайно се определя като бащата на съвременната хирургия. Неговият принос в това направление на медицината е толкова ценен, че трудовете му се публикуват и превеждат на различни езици в различни страни.

Йероним Фабриций умира през 1619 г. 

по статията работи: Величка Мартинова