Йохан Гьоте - живот, изпълнен с депресивни и самоубийствени настроения

От 1749г. до 1832г.

Акценти

Йохан Волфганг фон Гьоте е емблема на немската литература, получил своето световно признание като един от най-креативните автори, но в същото време и като уважаван учен и политик. Освен със своето литературно и историческо значение, поетът е богат източник на житейски и творчески примери, които поставят основите в психиатрията и психотерапията, свързани с изучаването и по-доброто разбирате на връзката между тревожност, депресия, творчество и самопреодоляване. Защото произведенията на Гьоте, неговата лична кореспонденция са пълни с описания на чувства, психични състояния и емоции, които той е изпитвал, преработил и претворил. Те са свързани с тревожност, депресивни състояния, креативност и дистимия (форма на хронична депресия) и са уникални по своята прецизност и пълнота. В допълнение специалистите откриват в неговите текстове (само)терапевтични практики, които са послужили за разширяването на съвременните концепции за психотерапия.

Живот в лъкатушене между депресията и спокойствието

Йохан Волфганг фон Гьоте се ражда на 28 август 1749 г. във Франкфурт на Майн. Самата му поява на бял свят се оказва проблемна - не изплаква и се наблюдават ясни признаци за липса на кислород. Предполага се, че пъпната връв е била усукана. За щастие опасността е преодоляна. Документирано е, че като дете малкият Йохан често пази леглото, дори особено тежко успява да се пребори с едрата шарка.

В живота на Гьоте могат да бъдат посочени няколко отличителни депресивни епизода. По време на тях се наблюдават продължителни депресивни настроения, загуба на мотивация, на интерес и самочувствие, избягване на социалното общуване. Творецът проявява дифузни и фобични тревожности, както и дистимия. Според редица специалисти Гьоте през целия си живот изпитва полярни напрежения и е подложен на изключителни психически заплахи, често водещи до мисли за самоубийство. Дълги периоди от живота му са обхванати от депресията.
Първият такъв период възниква, когато Гьоте е тийнейджър, около 14-16-годишна възраст. Смята се, че причината е прекратяване на любовни отношения. Тогава бъдещият поет се затваря, не се храни и се наблюдават признаци на суицидни намерения.

>>> Депресия: Какво представлява депресията?

Творчеството като терапия

В живота на автора творческата инкубация*, усъвършенстването и просветлението изглежда са свързани с психическата нестабилност и дистимия, понякога с депресивни епизоди в клиничен смисъл. Интересното при него е, че творчеството му е тясно обвързано с тревоги и депресивни настроения, като в същото време креативността му го "изважда" от тях и му помага да се справи с психичните проблеми и суицидни мисли.

Описанията на Гьоте на чувства, психични състояния и емоции, свързани с тревожност, депресивни епизоди и дистимия, са уникални по своята прецизност и богатство. През 1774 г. творецът публикува своя роман "Страданията на младия Вертер", което се смята за основополагащо произведение в литературата за депресията. Счита се, че книгата има много биографични елементи. Тя е първият му успех, става известен и разпознаваем с нея. С написването на произведението Гьоте прогонва собствените си самоубийствени мисли, като така вероятно спасява собствения си живот.

Всяка една творба, която писателят сътворява, му помага да се пребори със собствените си демони. Във времената, в които живее, не се е разбирала същността на психичните разстройства и проблеми затова състоянието му не е било известно на неговите лекари. Но подозренията за меланхолия са били налице. Самият Гьоте разграничава депресивните си настроения от модерната по негово време "меланхолия на поета". Още Хипократ забелязва, че хората с артистични, художествени и писателски заложби са по-склонни да бъдат депресирани, суицидни или маниакални. Съвременни изследвания потвърждават подобна връзка, като се открива, че биполярните разстройства и артистичните темпераменти са свързани. Във времената, когато тази връзка все още не е проучена и изследвана, под "меланхолия на поета" се има предвид точно това.

Диагноза: биполярно разстройство?

От диагностична гледна точка вероятно Гьоте е страдал от биполярно II разстройство, за което са присъщи един или повече депресивни епизода, придружени от поне един хипоманиен епизод (хипоманията е състояние, при което настроението е повишено над нормалното, но не толкова, че да причини увреждане, както е при манията). Подсказките, че авторът наистина е страдал от това разстройство, са ранното начало на неговата депресия, големият брой рецидиви, изразената склонност към самоубийство през целия му живот, бързата мисъл и изключителна производителност, когато излиза от депресивен епизод.

Описването на личните преживявания - богат източник за психолозите

Освен чрез писането като терапевтичен подход, благодарение на който се справя с тежките си психични състояния, Гьоте използва и много психотерапевтични стратегии, които приличат на съвременни техники. Той вкарва релационни, когнитивни, поведенчески, екзистенциални и психодинамични техники и нагласи.

Начинът, по който Йохан Волфганг фон Гьоте преобразува страстите си в творчески импулси, продължава да вдъхновява съвременните читатели дори и след 200 години. Животът и творчеството му са от особен интерес за психолозите, тъй като той описва като никой друг личностното си развитие и кризите, през които преминава. В произведенията, в личната кореспонденция, в дневниците си писателят описва много и разнообразни лични и социални конфликти и благодарение на тях се знае почти всичко за житейския му път - от раждането до смъртта. Тази информация е допълнена и от майка му, приятелите му, сестра му и любовниците му, които също предоставят подробности за събитията около него. Собствените му писания са най-доброто свидетелство за пътя му към творчеството. Те винаги описват неговите надежди и копнежи, но и разочарованията и унижения. Този му начин на писане позволява на другите да открият човешките истини, които са недостъпни за хората, които не изпадат в подобни състояния.

Въпреки трудностите и постоянната борба със себе си, Гьоте доживява до 82-годишна възраст, умира през 1832 г. вероятно от инфаркт, две години след единствения си син и 16 години след съпругата си. 

*творческа инкубация - вторият етап в класическата теория за творческия процес, когато авторът спира да мисли активно върху даден проблем или задача, като по този начин позволява на подсъзнанието да асимилира и обработи информацията. През този период сякаш творческата работа е стопирана, но именно тогава се извършват основните когнитивни процеси, които водят до решаването на проблема или до раждането на нови идеи.