Кадамбини Гангули: първата лекарка в Индия

От 1861г.

Кадамбини Гангули била родена на 18 юли 1861 година в Бхагалпур, в индийския щат Бихар, в Британска Индия - тогавашна британска колония, просъществувала до 20-ти век. Баща й бил реформатор и политически деец, страстен защитник на правото на жените в Индия да получават висше образование /право, с което те не можели да се похвалят на по-ранен етап/. Той бил директор на училището в Бхагалпур, а по-късно, през 1863 година, съвместно с друг индийски активист, основал първата по рода си женска организация в Индия.

Заради засиленото реформаторско движение в страната в защита на женските права, Кадамбини получила възможността да стартира обучението си в колежа "Banga Mahila Vidyalaya". През 1877 година, заедно с още една амбициозна дама, девойката се сдобила с правото да държи приемен изпит в университета в Калкута. В крайна сметка, само Кадамбини успяла да покрие изискваното ниво и продължила образованието си в колежа "Bethune School", част от въпросния университет, ставайки първата представителка от женски пол, извършила такъв "подвиг". Дамата, заедно с още една своя състудентка, се дипломирала през 1883 година, а след това постъпила в медицинския колеж на университета. Три години по-късно, след приключване на обучението си, тя вече можела да практикува лекарска професия и по-точно казано - западна медицина. През 1888 година докторката била назначена в болницата "Lady Dufferin Women’s Hospital".

Именно през 1883-та, когато била само на 21 години, Кадамбини се омъжила за един от учителите си, а по-късно – и най-важния й ментор в професионален и житейски план, Дуараканах Гангули, приемайки фамилията му. Бракът им станал факт малко след приема на индийката в медицинското училище. Съхранени писмени източници свидетелстват, че съпружеското им съжителство се основало на абсолютно равенството, емпатия и разбирателство. През 1892 година не кой да е, а точно Дуараканах изпратил съпругата си във Великобритания, за да получи допълнително медицинско образование. Тя се върнала в Идния след извършена успешна квалификация в Единбург, в Глазгоу и в Дъблин, като дори специализирала хирургия. След като за кратко работила в гореспоменатото болнично заведение, индийката трайно се посветила на частна лекарска практика. Любопитното е, че, независимо, че била майка на осем деца, тя перфектно добре съчетавала семейните си с кариерните си ангажименти, както и с политическа и социално-обществена активност. През 1889 година Кадамбини била една от шестте делегати жени на петото събрание на Индийския национален конгрес, а през 1906 година дори организирала Женска конференция в Калкута, като реакция на разделянето на Бенгалия.

Кадамбини Гангули безспорно била дама, надарена с умението да преследва целите си до последен дъх, изключително амбициозна и с вечен стремеж към промяна. Името и неслучайно намерило своето място в историята на медицината.