Какво представлява популярния през 19-ти век Еликсир за дълголетие

От 1801г. до 1850г.

През 2014-та година строители, полагащи основите на 22-етажна сграда, се натъкват на останки от старинна постройка. На мястото пристигат археолози и след временно консервиране на региона, започват да проучват отцепения участък. Скоро разбират, че руините представляват немска бирария от 19-ти век. Те установяват това по множеството остатъци от храна, бирените халби и т.н.

Две шишета обаче имат по-особена форма. Макар да напомнят за стъклени контейнери за твърд алкохол, техните етикети именуват съдържанието им като лекарство за стомашни проблеми и „еликсир за дълголетие“. Първият медикамент принадлежи към популярна през Викторианската епоха марка фармацевтични продукти и представлява смес от извлеци на няколко билки с антисептичен и успокояващ ефект.

Другото шише обаче е с уникален етикет. Археолозите, които се сблъскват за първи път с подобно лекарство, изпращат проба от съдържанието на компанията Chrysalis, където да премине през няколко анализа. Тестовете имат за цел да определят точните съставки на течността, както и техните пропорции.

Алиша Лоря - президентът на частната компания, разучаваща еликсира - решава да използва специфичен химичен анализ, който да определи точните съставки на пробата. След като това е направено, тя се свързва със своите колеги от Германия и стартира проучване дали рецептата за медикамента не идва от Европа. Немските академици намират текст с инструкции от 19-ти век за приготвяте на питие, с което „човек може многократно да излъже смъртта“.

Еликсирът се състои от няколко билки, чиито полезни свойства са признати от хербалистите и в наши дни. Основните съставки на извлека са сок от алое вера, корен от тинтява, стебло от ревен, куркума и шафран. Получената смес има доста силен антисептичен и противовъзпалителен ефект, а освен това и стимулира храносмилането.

Разбира се, подобен еликсир наистина може да подобри здравето на приемащия, особено като вземем предвид, че през 19-ти век хигиената и чистотата на питейната вода са доста занижени спрямо днешните стандарти. За съжаление редовния прием на сместа не може да забави процеса на стареене или да удължи продължителността на живота.

Въпреки това подобни еликсири присъстват в човешката история от най-дълбока древност, а дори и в наши дни. Според Алиша Лоря през Викторианската епоха медикаментите с чудодейни свойства от типа на „питие за дълголетие“ и „лек за всички болести“ са изключително популярни и могат да се намерят дори в заведенията. През 19-ти век темата за смъртта и безсмъртието навлиза силно в ежедневието и по-богатите граждани понякога са склонни да пръскат цели състояния за магически отвари и защитни амулети.

Еликсирът за дълголетие, от своя страна, е често срещан мотив в митологията на народите в целия свят. Още в Месопотамия се споменава за чудодейна напитка, която древните царе пиели. Тези владетели са митологични персонажи, за които се твърди, че са управлявали Двуречието хилядолетия преди първите писмени сведения. Легендите за тях са утопични и включват столетия без войни и конфликти, както и хилядолетен живот, постиган чрез консумацията на гореспоменатата магическа отвара.

Подобни предания се срещат при елините, персите, индийците, китайците и ирландците. Именно затова не е чудно, че някои хора продължават да се опитват да открият „еликсира на дълголетието“ и до днес. И макар че медикаментът, открит в Ню Йорк, не може да гарантира достигане до столетие, със сигурност може да се използва като тонизиращ извлек за ежедневна употреба.

Редактор: Георги Динев