Как американското правителство уби преднамерено над 10 000 човека с отровен алкохол

От 1920г. до 1933г.

В опит да изплаши хората и да ги накара да спрат да употребяват алкохол американското правителство преднамерено отравя определени видове алкохол, като с тези си действия става причината за смъртта на повече от 10 000 американски граждани.

Вероятно вече сте се досетили, че това се случва по време на сухия режим в САЩ (1920-1933 г.) Американското правителство налага този тежък закон, забраняващ продукцията, вноса, износа, превоза, продажбата и консумацията на всякакви алкохолни напитки на територията на държавата. Мерките са резултат от масовите пиянски прояви на имигрантите работници. Разбира се, забраненият плод в даден момент се оказва най-сладък и броят на хората, консумиращи алкохолни напитки, скача значително спрямо периода преди прохибицията. Това разбира се само ядосва властите и те се опитват да намерят друг начин да ограничат употребата на алкохол. За съжаление, подходът им не може да се определи нито като уместен, нито като етичен.

Единият от начините за създаване на алкохолни напитки, използван от контрабандистите през този период, е употребата на денатуриран спирт като основа. Денатурацията на алкохола е процес, който го прави негоден за пиене – обикновено като му се добави нещо, което прави вкуса и мириса му отвратителен или предизвиква повръщане. Поначало това е практика (която все още се прави днес), с която компаниите се опитват да избегнат високите такси, свързани с производството и продажбата на алкохол, предназначен за консумация. Алкохолът, използван за индустриални цели, и който не е предназначен за пиене, се денатурира и по този начин производителят няма нужда да плаща данък, което от своя страна го прави значително по-евтин. Без денатурацията и отпадането на този налог, цените на хиляди индустриални продукти биха скочили драстично.

По време на Сухия режим денатурираният алкохол често се продавал от компаниите, произвеждащи индустриален алкохол, и се използвал за различни бои, разтворители и други подобни неща. контрабандистите често наемали химици, чиято работа била да направят този денатуриран алкохол отново годен за консумация – процесът се нарича ренатурация.

Предполага се, че през 20-те години на миналия век годишно се крадяли около 60 милиона галона индустриален алкохол, който по-късно бил ренатуриран и продаван като обикновен, годен за пиене алкохол. Поради тази причина правителството, начело с тогавашния президент Калвин Кулидж, решава да вдигне залога и да направи някои от формулите за денатурация смъртоносни. За да го постигнат, властите просто започнали да добавят метилов алкохол (основното вещество, използвано при денатурацията и днес – около 10%); сред другите вещества, които попадали в индустриалния алкохол, влизали керосинът, бруцин, бензен, кадмий, формалдехид, хлороформ, карболова киселина, ацетон и много други, които химиците на контрабандистите не можели да пречистят.

След като около Коледа в следствие от консумацията на отровения алкохол загиват първите 100 човека, здравните служби надигат възмутен глас, а историята е подета от медиите, каквато е и първоначалната цел на правителството. За съжаление не всяка точка от пъкления замисъл на властите се изпълнява по план. Ситуацията не стряска хората и оказва много малко влияние върху количеството на консумирания ежедневно алкохол. За сметка на това е регистрирана смъртта на повече от 10 000 човека, като броят на засегнатите и останали слепи вследствие на негодния алкохол е много по-голям.

Както казва главният патолог на Ню Йорк Чарлс Норис: „Правителството знаеше, че няма да спре пиенето със слагането на отровата в алкохола. Въпреки това продължи да го прави, без да обръща внимание на факта, че хората, решени да пият, всеки ден поглъщат отровата. Бидейки наясно с това, правителството на Съединените щати трябва да понесе морална отговорност за смъртта на отровените хора, въпреки че това не може да се случи по законов път.“

Унищожаване на алкохола от властите

Въпреки многото смъртни случаи по онова време общественото мнение е разделено по отношение на програмата за отравяне на алкохола. От една страна хората смятали, че онези, употребяващи незаконен алкохол, са си получили заслуженото, защото са били наясно с рисковете и, че прекрачват законите, но въпреки това са го направили. От друга страна действията на правителството срещу собствения му народ се възприемат като един жесток и неетичен експеримент и дори престъпление срещу човечеството. В една статия на вестника „Чикаго трибюн“ от 1927 г. пише: „При нормални обстоятелства никое американско правителство не би участвало в подобна инициатива… единствено любопитният фанатизъм на сухия режим може да оправдае всички средства, независимо колко варварски са те.“

В много страни по света и в наши дни се изисква денатурацията на алкохола, предназначен за индустриални цели. Стандартните изисквания включват добавянето на 10% метилов алкохол. Разбира се това вече не е проблем, защото с изключение на някои мюсюлмански държави, хората лесно могат да се сдобият с алкохолни напитки. Етичният проблем от случилото се през 20-те години, е, че американското правителство отравя алкохола с пълното съзнание, че той ще бъде изконсумиран и неминуемо ще причини смъртта на много хора. Дори след регистрирането на хилядите мъртви и факта, че смъртта им не оказва никакво влияние върху консумацията на алкохол, програмата продължава да съществува още няколко години.

Тази статия вероятно ви е накарала да се усмихнете, защото сте се сетили как хан Крум се опитва да забрани консумацията на алкохол, изкоренявайки всички лозя. Или сте си помислили, че в подобна ситуация българите не биха прибягнали до индустриален спирт, тъй като си произвеждат домашна скоросмъртница. Имайки предвид днешната ситуация в държавата, смея да предположа, че българинът би се пробудил и вдигнал на бунт само и едиснтвено ако му отнемат едно от малкото удоволствия в живота – да пийне една ракийка вечер със салатка. Дали?

по статията работи: Величка Мартинова