Как бактериите определят модата през Викторианската епоха

От 1837г. до 1901г.

В началото на 19-ти век започва един от най-колоритните периоди в модерната история - Викторианската епоха. Времевият период се характеризира с възродилия се интерес към готическата архитектура, литература и мода. Именно в този период се появяват емблематичните сгради, съчетаващи модерната тогава желязна конструкция със средновековни стъклени витражи и каменни орнаменти.

През средата на 19-ти век облеклото също се променя. Популярен става пристягащият корсет, който придава на женската фигура почти неестествено тънка талия. За красиви се смятали млечнобялата кожа, абаносовите коси и високите скули. Като еталон за викторианска хубост можем да посочим Мари Дюплеси .От известния й портрет, нарисуван от Едуар Виено, виждаме как стандартите за красота от 19-ти век са подчертани от художника, увековечил в картина парижката куртизанка.

Кожата на лицето на Дюплеси е подчертано бледа, а около високите и скули се спускат катранени къдрици. За съжаление звездата на викторианската хубавица изгасва бързо, тъй като умира на 23 години от туберкулоза. Животът на парижанката вдъхновява Джузепе Верди да напише операта Ла Травиата.

През 19-ти век епидемията на туберкулоза засяга цяла Европа, както и Северна Америка. Болестта, за която днес знаем, че е силно заразна, покосява белите дробове, затруднява дишането и кръвообращението. Често „посетените от жълтата гостенка“ умират след няколко седмици. Тъй като тогава заразата се счита за почти нелечима, повечето медикаменти само забавят развитието й. Заболелите  стават нездравословно бледи и отслабват значително, преди да издъхнат.

Викторианците романтизират туберкулозата, тъй като са впечатлени от начина, по който тя покосява хората. Дамите остават запленени от избледняването на кожата на заразените, както и от леката руменина, с която високата температура изпъстря лицата на болните. Постепенно тези два симптома започват да се имитират умишлено от нежния пол. През 50-те години на 19-ти век основен диктатор на стандарти за красота става „жълтата гостенка“.

Американския историк Карълайн Дей твърди, че през 1850-та жените от епохата на кралица Виктория толкова се стараели да приличат на болни, че сред представителките на средната класа и благородничките се получава съревнование коя ще наподоби проявленията на заразата по-добре. За туберкулозата се смятало, че се прихваща чрез вдишване на „лош въздух“, а не от бактерии, затова дамите, които изглеждат по-предразположени към развиване на симптомите, се считали за късметлийки. Те вярват още, че тънката кожа и загубата на апетит са положителни качества, за придобиване на които болестта може да помогне. Манията за имитиране на “жълтата гостенка“ е наречена от Дей „култ към нездравата красота“.

С откриването на истинския причинител на инфекцията през 1882-ра година медиците предупреждават обществото, че туберкулозата е опасна и се предава чрез микроби, носещи се из атмосферата. Те откриват още, че заразата покосява по-лесно организми, които преди това са подложени на лишения. Започва масова кампания в Европа и Америка за борба със заразата, което слага край на „култа към нездравата красота“. Корсетите също изчезват от дамското облекло през 20-ти век, защото за тях се смята, че ограничават капацитета на белите дробове, което е предпоставка за отслабване на имунната система.

Мъжката мода също се променя заради откриването на бактериите. Ако се вгледаме в портретите на благородници от Викторианската епоха, ще забележим, че повечето господа имат добре поддържани бакенбарди, мустаци и бради. Добре оформеното лицево окосмение става популярно в Британия след Кримската война от средата на 19-ти век. Войниците, участващи в сраженията в Русия, оставят лицата си да обрастат, за да може да се предпазват от студа. Също така по това време цената на метала се вдига и честата смяна на бръснач става прекален и ненужен лукс.

Лицевото окосмение става модерно и сред аристокрацията. В Европа и САЩ се смятало, че мъжете с брада са по-представителни от гладко обръснатите си сънародници. Модата продължава до началото на 20-ти век, когато мустаците и бакенбардите са обявени за опасни.

Американският лекар Едуин Боуерс пише, че „Няма начин да се изброят всички зарази, които могат да се спотайват в амазонската джунгла, която някои мъже отглеждат на лицето си“. Той твърди още, че различни щамове на шарка, дифтерия, туберкулоза, настинка и грип се прехвърлят от щат в щат, пътувайки удобно в брадите на необръснатите господа. По времето в което медикът изказва своето становище относно лицевото окосмение, бакенбардите и мустаците вече са излезли от мода.

По статията работи: Георги Динев