Как се ражда Законът за чистите храни и лекарства в САЩ

От 1906г.

Загриженост за чистотата на храните, напитките и лекарствата се демонстрира далеч назад във времето, но под формата на законова регулация датира от 16 в. Баварският закон за чистота е приет от двамата херцози Вилхелм IV и Лудвиг X на 23 април 1516 г. и се отнася за чистотата на бирата. Той е действащ и днес и е смятан за най-старото законодателство в областта на храните в света.

Известен факт е, че Американската агенция по храните и лекарствата (FDA), освен за Съединените щати, има огромно влияние и безспорен авторитет в световен план. А нейната история е обвързана с първия от поредица значими закони за защита на потребителите - Закона за чистите храни и лекарства от 1906 г. в САЩ. Може да се каже, че с него започват съвременните практики за контрол върху фалшифицирането и поместването на истинските съставки на храните и лекарствата върху етикетите им.

• Каква е предисторията, провокирала появата на закона
• Кой е Харви В. Уайли
• Борбата му срещу фалшифицирането на храните и лекарствата
• "Отровният отряд"
• Законът за чистите храни и лекарства

Каква е предисторията, провокирала появата на закона

В края на 19 в. качеството на храните в Съединените щати драстично спада. Причината за това е, че голяма част от населението се мести в градовете, както и че фермерите не смогват да задоволят нарастващите пазари. Много производители на храни започват да влагат в храните опасни консерванти, например формалдехид, за да запазят продуктите си свежи.

В същото време качеството на лекарствата не предлага защита на потребителите, тъй като т. нар. шарлатанска медицина е повсеместна и много голяма част от медикаментите са пристрастяващи или опасни, без да имат някакъв лечебен ефект. Опиумът и алкохолът са често срещани съставки, дори в медикаментите, предназначени за бебета.

Постепенно на бял свят започват да излизат злоупотребите и порочните практики, които се вършат в хранителната и фармацевтичната индустрия в края на 19 в. - началото на 20 в., и това води до обществено възмущение. Именно едно подобно разкритие провокира законодателните органи да не се противопоставят и да се задействат по-бързо в полза на потребителите. През 1906 г. излиза книгата на Ъптън Синклер "Джунглата", в която той представя графични и отблъскващи описания на нехигиенични условия и безскрупулни практики, масово прилагани в месопреработвателната промишленост. Книгата привлича вниманието на обществеността и предизвиква нейното възмущение. Хората искат незабавни действия от страна на правителството и благодарение на това същата година е приет Законът за чистите храни и лекарства.

През последната четвърт на 19 в. са правени много опити в САЩ за приемане на национален закон за безопасността на храните и лекарствата. Един от хората, които постоянно настояват за това и проявява непрестанна ангажираност в тази насока е Харви Вашингтон Уайли.

Кой е Харви В. Уайли

Уайли се ражда в семейна ферма близо до Кент, Индиана, през 1844 г. До 1863 г., когато решава да се запише в колежа в Хановер, има начално образование. Записва се в колежа, хуманитарни науки, но прекъсва обучението си, защото служи в армията на Съюза по време на Гражданската война. През 1865 г. се връща в Хановер и продължава образованието си. След дипломирането си (1867 г.) става учител, по-късно записва да учи в Медицинския колеж на Индиана, където завършва през 1971 г. Не спира да преподава, като в същото време продължава да увеличава знанията си - учи една година в Научното училище "Лорънс" към Харвардския университет, където се дипломира с бакалавърска степен по природни науки.

Преподава в Северозападния християнски университет като професор по химия и минералогия, а от 1874 г. е назначен като професор по химия в университета "Пърдю". Дълги години е на тази позиция, но започва да търси реализация извън академичните среди. От 1880 г. стават по-явни действията и протестите му относно фалшифицирането на храни и торове. На следващата година е назначен за щатски химик на Индиана и работата му е да анализира съдържанието на тези продукти. Започва да се занимава с изследване на захари и сиропи по молба на Здравния съвет на щата, за да установи какви примеси съдържат.

През 1882 г. получава длъжността главен химик в химическия отдел на Министерството на земеделието на САЩ (USDA).

Борбата му срещу фалшифицирането на храните и лекарствата

Основното задължение на Харви В. Уайли в USDA е работата му върху кристализацията на захар от сорго като стъпка към превръщането й в алтернатива на захарната тръстика. Скоро след това той се заема с разработване на аналитични методи и изследване на фалшифицирането на храни. През 1884 г. и 1885 г. прави проучвания върху меда, млякото и маслото. Например открива, че в млякото редовно се добавя формалдехид.

За да алармира за вредните добавки в храната, отделът на Уайли решава да издава бюлетин, в който продължават да публикуват сведения за фалшифицирането на подправки, млечни храни и алкохол. Уайли разбира, че е нужно обществото да бъде информирано по въпросите за безопасността на храните и продължава да излиза с бюлетини. Един от тях е озаглавен Популярна статия за степента и характера на фалшифицирането на храни", в който настоява за необходимостта от национално законодателство.

Опитите му със захарта приключват през 1895 г., а това слага край и на неговата, както и тази на отдела, работа по фалшифицирането на храни. Независимо, че в началото на 1890-те години са приети няколко законодателни акта, те са много ограничени и прилагането им е слабо.

През 1895 г. Уайли става председател на комитет на Асоциацията на официалните земеделски химици (АОАС), който се заема да разработи национален закон против фалшифицирането на торове. Първоначалната идея зад създаването на Асоциацията е да се справи именно с този проблем, но под ръководството на Уайли тя започва да се насочва и към фалшифицирането на храни и лекарства. През 1897 г. комитетът изготвя законопроект, който включва изискване на етикетите да се отразяват реалните съставки, от които е направен даден продукт. В документа присъства и препоръка за забрана на използването на всякакви вредни примеси. Редица групи от обществото подкрепят тези предложения, както и Националният конгрес за чисти храни и лекарства, проведен през 1898 г. Преработена версия на законопроекта е внесена в Конгреса на следващата година, но не са направени никакви стъпки за неговото приемане.

Харви Уайли се посвещава на защитата на здравето на американците, макар срещу него да действат мощни корпоративни интереси. Дори когато министърът на земеделието спира докладите му, той открива друг начин да информира хората. Изнася лекция след лекция за вредните вещества, добавени към храните. В продължение на 30 години той е недолюбван от много хора, включително от президента Теодор Рузвелт. Причината за последното е, че държавният глава е привърженик на захарина, а Уайли иска да го забрани, защото смята, че не е безопасен.

"Отровният отряд"

В продължение на години се водят спорове и дебати по отношение на поставяне на законодателна рамка, забраняваща фалшифицирането на храните и лекарствата. През 1901 г. отделът по химия в земеделското министерство, оглавяван от Уайли, е преструктуриран като Бюро по химия и е създадена хранителна лаборатория. На следващата година институцията има право да установява хранителни стандарти. Въпреки че нужните изследвания се извършват в по-голямата си част от АОАС, Уайли запазва влиянието си и се допитва не само до производители, но и до потребители.

През 1902 г. Харви Уайли започва един експеримент, който остава в историята като "Отровният отряд" (името му е дадено от пресата, а официалното му название е "Хигиенни трапезни опити"). Група от 12 души, млади мъже, се хранят три пъти на ден, като в храната Уайли прибавя различни дози вещества, които тогава се влагат в храните. Никой преди него не е изследвал какво въздействие оказват новопоявилите се консерванти и оцветители, които производителите масово използват.

Химикът започва с боракса, защото е широко използван - консервиращите му свойства карат производителите на храни да го прибавят към продуктите още от 1870-те години, особено занимаващите се с месо и масло. Половината от "отряда" започва да се оплаква от болки в стомаха и главата.
Освен боракс, Уайли добавя в храната на участниците олово и арсен, с които се променят цветовете на бонбоните; формалдехид, който се прибавял като консервант за млякото; меден сулфат, чрез който се придавал по-ярко зелен цвят на граха; натриев бензоат, салицилова киселина, натриев сулфит и много други.

Тестовете в "Отровния отряд", още повече слабо казано неприятните последици, които търпят участниците след поглъщането на различните химикали, привличат вниманието на американците и доказват нуждата от федерален закон за храните и лекарствата, с която да се подсигури безопасността им.

>>> Здравният министър на САЩ настоява за оценка на безопасността на храните и лекарствата

Законът за чистите храни и лекарства

След оповестяването на резултатите от експеримента на Харви Уайли 1 млн. жени пишат до Белия дом с искане да бъде законодателно решен въпроса за храните и лекарствата. Под натиск Конгресът приема през 1906 г. Закона за чистите храни и лекарства. Хранителната индустрия оказва сериозна съпротива срещу намесата на правителството, но все пак упоритостта на Уайли взима връх. Документът забранява фалшифицирането и неправилното етикетиране на храни и лекарства и е най-изчерпателният законодателен акт от този вид в САЩ.

В началото законът има своите недостатъци, като например липсата на ясни стандарти за храните. Също така в него не се посочва нито едно токсично вещество, което да подлежи на регулиране, но той е първият по рода си и проправя пътя за създаването на Агенцията по храните и лекарствата (FDA) и на много по-конкретния и силен Федерален закон за храните, лекарствата и козметиката от 1938 г. Между другото, Харви Вашингтон Уайли е първият комисар, оглавил FDA.

Химикът е живото доказателство, че един човек може да постигне основополагащи неща. Неговата упоритост полага началото на политиката по отношение на чистотата на храните и помага светът да стане по-безопасно място за потребителите.