Как древните монголци побеждават лактозната непоносимост

От -1300г. до -900г.

По време на Неолита и началото на Бронзовата ера повечето народи в Евразия и Северна Африка започват да отглеждат домашни животни. Учените смятат, че първите фермери опитомяват диви козирози и муфлони, които дават началото на съвременните породи овце и кози, а след това и едър рогат добитък.

В Източните евразийски степи, разположени между планината Алтай и китайската провинция Манджурия, номадските племена отглеждат кози, овце, крави и якове още от Бронзовата ера. Предполага се, че опитомените породи са внесени в региона през древността, като част от животните произхождат от Китай, а други - от Централноазиатските степи.

Антропологът Кристина Варинер от института Макс-Планк в Йена от години се занимава с изследването на загадката: „Как и кога хората са се научили да консумират животинско мляко?“. За да достигне до отговора на неразгадания въпрос, тя се насочва в гореспоменатия регион, където изследва зъбите на няколко черепа, принадлежащи на хора от културата „Еленов камък“, обитавала монголските степи от 1300 до 900 година преди Христа.

Варингер извършва пълен анализ на извлечената от останките ДНК и с изненада установява, че предците на воините на Чингиз Хан консумират млечни продукти и едновременно с това имат непоносимост към лактоза. Резултатите от теста сочат, че около една трета от менюто на номадите от Бронзовата ера се състои от млечни продукти, което за народ, имащ непоносимост към този продукт, би трябвало да е невъзможно.

Непоносимостта към млечни продукти е характерна за около 70% от съвременните хора, но в миналото е засягала почти всички възрастни. Причината за това е, че след настъпване на зрялост бозайниците губят способността си да разграждат захарите в кърмата. Това е естествен механизъм, който помага на малкото да спре да разчита на майка си за храна и да започне да си набавя вещества само.

Хората обаче успяват да победят този процес и не просто да продължават да разграждат захарите в млякото, но и да консумират млечни продукти от кърмата на други биологични видове. Смята се, че това е мутация в следствие на опитомяването на млекодайните животни. Именно затова хората в Новия свят, където коренното население не отглежда добитък, страдат много повече от лактозна непоносимост, отколкото хората от Евразия.

Кристина Варинер открива една много важна стъпка от приспособяването на степните племена към консумирането на млечни продукти - обработването на млякото. Резултатите от изследванията на немския антрополог сочат, че членовете на културата „Еленов камък“ оставят на микроорганизмите да смелят лактозата вместо тях. В зъбите са намерени следи от бактерии, които подобно на познатата ни Лактобацилус булгарикус участват в процеса на ферментиране на млякото.

В Монголия и до днес се консумират десетки видове млечни продукти, които освен кисело мляко и сирене, включват голям брой продукти, които нямат аналог в съвременната европейска кухня. Тези преработени по естествен път храни могат да се консумират и от хора, чиито организми не се справят особено добре с обработването на лактоза. Именно така племената от степта са успели да усвоят още един важен източник на храна, който не изисква животното да бъде убито.

Смята се, че в миналото траките използват подобни техники, с които превръщат млякото в по-лесно смилаема храна. Чрез запазилите се древни традиции, съхранени от изолираните етноси на власите и каракачаните, до Възраждането по нашите земи се произвеждат не само сирене, кашкавал, кисело мляко и извара, но и множество други храни (прокиша, тулумено сирене и т.н.), които днес не се произвеждат заради прекалено специфичните условия на узряване, както и недобрия търговски вид.

В края на статията искаме да ви напомним, че консумирането на млечни продукти от хора с непоносимост към лактоза е непрепоръчително, тъй като това може да доведе до болки в корема, диария и повръщане.

Редактор: Георги Динев