Как параноята убива брилянтния математик Курт Гьодел

От 1906г. до 1978г.

Курт Гьодел остава в историята като един от най-брилянтните умове на 20-ти век. Той допринася невероятно много за развитието на математиката, както и създава основата за съставяне на компютърните функции. Става известен още през 1931-ва година, когато създава своята Теория за непълнота. Научният труд днес се приема като една от най-силните математически теореми, използвани и до днес.

Курт Гьодел е роден в град Бърно, Чехия, който през 1906-та година е част от Австро-Унгария. Още от малък става известен с логическия си подход към света и си спечелва прякора „Господин Защо“, тъй като непрекъснато разпитва възрастните как е устроен света. Като ученик той заболява от остра ревматична треска, но въпреки това успява да навакса с учебния материал и да влезе в елитния Виенски университет.

През 1929-та година успява да защити докторска степен в областта на математиката. По време на следването си той не само развива своето аналитично мислене, но и среща разведената танцьорка Аделе Нимбурски, която моментално пленява сърцето му. Тъй като жената е с шест години по-голяма от австрийския математик и има един прекратен брак зад гърба си, семейството на Гьодел не одобрява романтичната връзка между младежа и неговата изгора. Това наранява силно брилянтния учен, който до момента е в много близки отношения с майка си.

През 1931-ва година Курт Гьодел пише своят първи допринесъл за математиката научен труд, наречен Теория за непълнота, известна днес като Теоремата на Гьодел за непълнота. Откритието променя живота на математика, тъй като младият учен се прочува из академичните кръгове в целия свят. Преди това той живее скромно и няма много социални контакти, но след 1931 става член на някои научни звена, включително и елитното общество за изявили се академици, наречено Виенски кръг.

Когато Хитлер анексира Австрия, Гьодел напуска родината си и заживява в градчето Принстън в САЩ. Там той се отдава на научни дейност, като ограничава социалните си контакти до разговори с жена си и беседи с небезизвестния физик Алберт Айнщайн. Двамата стават приятели скоро след като пристигат в Щатите, тъй като не само говорят на един майчин език, но и притежават сходни аналитични умове и могат да обсъждат свободно откритията си.

Приятелството между Гьодел и Айнщайн прераства в крепка дружба. Те не само споделят идеи, но и започват си помагат и в ежедневието. През 1947-ма година именно гениалния физик придружава австрийския математик до Комисията по връчване на гражданство. Айнщайн се опитва да накара своя близък другар да говори повече за светските си занимания и теми от бита, а не само за научните си открития.

За съжаление докато Алберт Айнщайн навлиза все по-дълбоко в американската култура и става известен като приятен събеседник и любител на забавленията, Гьодел се изолира все повече в жилището си. Това е резултат на растяща в ума му параноя, породена от психическо заболяване. Математикът споделя с жена си, че е открил доказателства за зла сила, която има за цел да унищожи всичко добро на света. Той вярва, че именно тази мистична енергия се опитва да го убие, като за целта използва хора, които не са част от най-близкото му обкръжение.

През годините параноичните епизоди на Гьодел се засилват и той почти не напуска дома си. Отказва да се яви на собствената си церемония по връчване на Американски медал за принос в науката, тъй като се страхува, че някой от гостите ще се опита да го убие. В редките случаи, когато математикът е принуден да излезе от жилището си, той носи ски маска, която покрива устата и носа му. Той прави това с цел да избегне отровните газове, с които някой може да го напръска.

Нарастващата параноя принуждава Гьодел да ограничи приеманата от него храна. Академикът отказва да яде всяко едно блюдо, което не е приготвено от съпругата му. Той следи и за използваните от нея съставки и я кара да дегустира всяко едно блюдо, за да е сигурен, че не е отровно. Според запознати с живота на математика преподаватели в Нюйоркския университет, диетата му се състои от масло, бебешки пюрета и разхлабителни.

През 1977-ма година Аделе Гьодел влиза в болница и не е способна да готви за съпруга си. Математикът, воден от своите маниакални тревоги, решава да спре да се храни и само след няколко седмици също е хоспитализиран. Мъжът веднага е настанен на легло, тъй като след дългите дни гладуване тежи едва 30 килограма. Лишението се оказва пагубно за 71-годишния мъж и след няколко дни той умира от недохранване през януари, 1978.

Според съвременните психолози параноята на Гьодел е резултат от нелекувано психическо разстройство, което с годините се влошава драстично. Хванато навреме, заболяването може да се потисне чрез адекватна психическа терапия и лекарства.

Редактор: Георги Динев