Начало История на медицината Как птицата додо изчезва два пъти

Как птицата додо изчезва два пъти

От 1598г. до 1660г.

Как птицата додо изчезва два пъти - изображение

В наши дни непрекъснато се говори за изчезващи животински видове. Глобалното затопляне, замърсяването на океаните и масовата сеч на дървета унищожават естествения хабитат на множество бозайници, птици, влечуги, риби и др. За защита на местните видове в много райони на света са изградени резервати, а огромен брой организации предприемат мерки за опазването на околната среда. Докато днес ние сме запознати с негативното влияние на Цивилизацията върху флората и фауната, в миналото хората не са можели да осъзнаят този глобален проблем. Именно поради това много от зверовете, обитавали Земята само допреди няколко столетия, днес са единствено експонати в музеите. Такива животни са тасманийският вълк, мамутът, пещерният лъв, както и емблематичното додо.

Додото е голяма нелетяща птица, обитавала архипелага Мавриций. Представител е на семейство Гълъбови, макар точната еволюция на вида да е неясна. Причина за това са алкалните почви на островите, както и тропическата растителност, които не позволяват формиране на вкаменелости. Додото е било на върха на хранителната верига и нямало естествени врагове. Точно това довело до първото му изчезване.

В Ерата на географски открития много капитани на кораби имали за цел да открият някакъв нов ресурс, чието експлоатиране да доведе до бързо забогатяване. Именно такива моряци заселват девствения остров Мавриций. Открит през 1507-ма от португалците, този рай за дивите флора и фауна става част от холандските колониални територии през 1598-ма година. Нидерландците започват да изучават целия архипелаг с цел намиране на някакъв ценен материал, плод или животно. Именно те се натъкват на едрата нелетяща птица. Моряците остават впечатлени от липсата на плашливост на додото, което го прави лесно за улавяне. Започва масово ловуване на вида, но колонистите осъзнават, че месото на „глупавия звяр“ не е нито вкусно, нито особено питателно, и решават да принесат селскостопански животни от Европа. Преследването на местни видове обаче остава практика.

С акостирането на корабите в новия пристан, по сушата плъзват и спотайващите се дотогава в трюмовете плъхове. Заедно със свободно отглежданите из острова прасета, те стават основна причина за изчезването на нелетящата птица. Тъй като додото няма естествени врагове, гнездата му са на леснодостъпни места. В резултат на което яйцата и пиленцата на представителя на семейство Гълъбови стават лесна плячка за новопоявилите се хищници. Само за двадесетина години ловът, както и плъзналите вредители, унищожават цялата популация на архипелага.

Все пак додото продължава да съществува из частните менажерии в Европа. Тогавашните благородници намират животното за комично, затова притежаването на нелетяща птица от остров Мавриций става популярно сред най-заможните класи на обществото. Но учените от началото на 17-ти век не осъзнават, че това са единствените останали екземпляри, затова и не правят нищо за запазването на вида. След като интересът на аристокрацията към екзотичния звяр замира, вместо да пробват да възродят вида, много биолози изкупуват оцелелите индивиди с цел таксидермия, дисекция или приготвяне на трофеи.

Тези действия водят до първото изчезване на додото - измирането на вида. Второто изчезване е причинено отново от най-големия враг на човечеството - незнанието. Тъй като през Епохата на географските открития хората все още вярват, че Бог се грижи за благоденствието на всички зверове по Земята, никой не си давал сметка, че големите птици от остров Мавриций са измрели. Колонистите решават, че Висша сила ги е скрила във вътрешността на тропическата гора и ще ги направи достъпни за човешки ръце при следващата нужда от храна. Разбира се, това не е вярно, но такова било мисленето през късния Ренесанс.

Тъй като през втората половина на 17-ти век додото вече не съществува, учените, останали без екземпляр, започват да издирват всякакви запазени препарирани трупове и скелети. В резултат на новопоявилия се интерес, много търговци започват не просто да изкупуват всяка находка от птицата, която намерят, но и да фалшифицират такива. За да направят външността на таксидермираните представители на разреда по-интересна, те боядисват перата, придават на препарирания звяр възможно най-комичен облик, като променят позицията на крайниците и шията или направо заменят части от тялото с такива от други видове.

Масовата търговия с останки на изчезналата птица и тяхното фалшифициране води до второто изчезване на додото - от науката. Дори в наши дни на учените им е трудно да установят точния вид на разреда. Също така поради таксидермирането, извършвано през 17-ти век с тежки химикали, няма оцелял генетичен материал, който да изследват.Така емблематичното животно остава изгубено за нас, съвременните хора, по две причини - неговото изтребление и заличаването на почти всички полезни за науката останки от вида.

По статията работи: Георги Динев

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

източници: https://www.animalwised.com/why-the-dodo-became-extinct-1070.html

http://www.bbc.com/earth/story/20160408-how-humanity-first-killed-the-dodo-then-lost-it-as-well

снимка: https://vignette.wikia.nocookie.net/fan-made-kaiju/images/0/03/Terry_the_Dodo_Bird_Normal.jpg/revision/latest?cb=20170805155634

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Природни катаклизмиЛайфстайлЛюбопитноСнимкиНовиниХрани и ястияЗдравни съвети