Начало История на медицината Как Първата Световна война революционизира медицината

Как Първата Световна война революционизира медицината

От 1914г. до 1918г.

Как Първата Световна война революционизира медицината - изображение

Когато през август 1914 г. във Франция избухва Първата световна война, пренасянето на ранен войник от бойното поле до болницата ставало с коли, теглени от коне, или мулета със специални дисаги под формата на кошници. Недееспособните войници се откарвали до гарата, хвърляли се в сламата, на кола, теглена от говеда, и се изпращали към най-близкия град с болница. Никакви превръзки, никаква храна или вода.  

"Един от тези влакове стовари около 500 лошо ранени мъже и ги остави да лежат на релсите в дъжда, без никакво покривало или нещо такова," спомня си Харви Къшинг, директора на Харвардското звено от лекари доброволци в Американската болница в Париж.

Подобни жалки условия съпътстват и битката при Марна в началото на септември, която оставя хиляди ранени френски войници, лежащи в сламата в едно село, близо до Мо. За да ги спасят американският посланик Майрън Т. Херик призовава на помощ всички свои приятели с коли, особено онези, които работят в американската болница – училище, превърнато във военна болница. Тази флота от импровизирани линейки докарва 34 ранени при първия курс и се връща за още. Така се поставя началото на моторизираната бърза помощ, която поставя разделителна линия между живота и смъртта, ампутацията и заздравяването.

Окопи по време на Първата световна война

Медицината по време на Първата световна война прави значим напредък в няколко посоки. Войната е известна и като първото масово убийство на XX век – ранените наброяват около 10 милиона души. Но за да увличат шансовете на войника за, лекарите научили достатъчно: от ампутацията като единствено решение на проблема, към транспортирането на войниците до болница, през дезинфекцирането на раните им и хирургичните интервенции за поправяне на щетите, нанесени от артилерията. Линейки, антисептици и анестезия – трите елемента на медицината, които се взимат за даденост днес, се появяват сред морето от страдания по време на Първата световна война.

"В ранните фази на войната, особено първите шест седмици, 300 000 френски войници са ранени – и тъй като компетентните хирурзи са по-малко от малцинство, са направени ужасяващ брой ампутации. Под строг секрет Туфие ми каза със сълзи в очите, че са направени повече от 20 000 ампутации," споделя Джордж Крил в дневника си през януари 1915 г., лекар доброволец от Клийвлъндската болница Лейксайд .

Ключовият порблем е, че лекарите не разполагат с ефективни антисептици, които да убият вилнеещите бактерии, като Clostridium perfringens, която причинява бърза некроза, известна като газова гангрена. Войниците живеят в мръсотията на окопите и ако бъдат ранени, раните веднага се замърсяват. Теодор Туфие, водещ френски хирург, свидетелства през 1915 г. пред Медицинската академия, че 70% от ампутациите са извършени поради инфекция, не заради първоначалното нараняване.

Линейка от Първата световна война

"Професор Туфие твърди, че антисептиците се оказват незадоволителни, и случаите на газова гангрена били изключително трудни за овладяване," пише Крил. "Всички ранени в корема, казва той, умират от шок и инфекция… той самият в подобни случаи опитва 15 пъти да извърши незабавни операции, но загубва всеки от тези пациенти. Всъщност те се отказали да оперират подобни рани в корема. Всички рани – малки и големи – се инфектирали. Обичайните антисептици – бихлорид, карбол, йод и др. се провалят."

Но помощ дошла от Института за медицински изследвания Рокфелер в Ню Йорк. Френският лекар Алексис Карел се записва във френската армия и получава изоставено шато в Компиен, близо до фронта, за да го превърне в болница. Той иска да получи рентгенов апарат и лаборатории за изследвания. Когато френските здравни служби му отказват, Карел се обръща към института Рокфелер. Те изпращат оборудването и, което е по-важно, изпращат Хенри Дейкин, британски биохимик. Той предпочита да използва разтвор на натриев хипохлорид, който убива опасните бактерии, без да изгаря плътта. Карел взима новия антисептик и настоява за отварянето на раните и внимателното им почистване. Техниката, която става известна като "метода Карел-Дейкин", е възприета в цяла Европа по време на войната.

Междувременно в Американската амбулаторна болница Джордж Крил представя на лекарите метода на анестезията, който той и една сестра на име Агата Ходжинс разработват в Клийвланд. През 1915 г. тяхното звено в Лейксайд започва поредица от тримесечни ротации в Ньой. Крил взима със себе си 18 огромни цилиндъра – по 3 000 галона – с азотен оксид. Той прави хирургични демонстрации със смес между азотен оксид и кислород, която е достатъчна за преспиване на пациента, без да изпада в състояние на шок – пред Карел, Дейкин и други френски хирурзи. 

Болница по времето на Първата световна война

"Що се отнася до азотния оксид, мненията сред лекарите се развиват от 'първоначално презрение към учудване и възхищение'." Госпожа Ходжинс го даде по специална молба на един от пациентите на д-р Ду Буше, който премина през дълга нервна операция… Той бил възхитен. Днес – финален триумф – тя била помолена да го даде на френските здравни служби," пише Ейми Роуланд, главна сестра от Лейксайд през януари 1915 г.

Антисептиците и анестезията наистина започват да спасяват животи веднага след навлизането им в болничната практика, но без моторни линейки и болнични влакове, които да ги заведат до фронта, ранените войници имали малки шансове за оцеляване. От импровизираното спасяване на войниците от Мо през септември 1914 г. линейките на Американската амбулантна болница стигат до повече от 100 в края на първата година от войната. Филантропи като Ан Хериман Вандербилт купуват и даряват коли, както и граждански организации от различни американски градове. Компанията Ford дарява 10 Model-T, които да бъдат превърнати в линейки.

Шофьори доброволци пристигат от 48 американски университета и хората в Бърза помощ нарастват на 2 500 в края на войната. Харвард изпраща 55 мъже във Франция през 1915 г., които карат в тъмната нощ по изтърбушени пътища, за да прибират войници от полевите станции зад фронтовата линия. Докато спасяват другите, 21 от тези мъже изгубват живота си. Първият е Ричард Хол, поразен от минохвъргачка на пътя за Битшвилер близо до Моош на Бъдни вечер.

Усилията на шофьорите, заедно с лекарите, сестрите и социалните работници, които покачват броя на американските доброволци до хиляди, не остават незабелязани от французите. Един от доброволците, шофьор на име Лесли Бъсуел, разпределен в подложения на тежки бомбардировки Понт-а-мусон през 1915 г., пише в писмо до вкъщи, че стоицизмът на ранените френски войници е забележителен. "Когато ги разтоварват е нещо обичайно да видите войник, вероятно страдащ от болката на прокълнатите, да полага усилия да поеме ръката на американския доброволец. Казвам ви, че понякога едва сдържам сълзите си."

Оцелели войници от Първата световна война

Какво вдъхновява тези нововъведения в медицината? Огромната нужда, която принуждава хората да търсят решения на проблемите. Новите технологии, използвани във войната – тежка артилерия, далекообхватни оръдия, барабанен огън и картечници – сеят смърт и разруха. Пред медицината е поставено предизвикателство, което тя неизбежно трябва да преодолее. Един добър пример за тази еволюция е хирургията за лицева реконструкция. Челюстите и носовете на много от оцелелите войници са раздробени от артилерийски осколки, поради което Американската болница и болницата Вал-дьо-Грейс започват да изпробват различни техники за максилофациална хирургия, като едновременно с това въвеждат стоматологията в семейството на медицинските науки във Франция.

Преди да отплава за САЩ през март 1915 г. Джордж Крил организира еднодневна конференция в Американската болница, на която присъстват 100 лекари и дипломати, за да им покаже новите техники и методи, които са разработили. Алексис Карел дава реч, озаглавена "Науката усъвършенства изкуството на убиването: Защо не на спасяването?". Същата вечер на вечеря в Хотел Риц се събират  лекари от Франция, Великобритания и САЩ, чиято работа се състои именно в това – от разработването на ваксина против тиф, до разгадаването как да се преборят със сепсиса. Войната очертава спешността на ситуацията около такива медицински въпроси и лекарите се заемат да ги решат.

Мери Мерит Крофорд, единствената жена лекар в Американската болница по време на войната, по-късно отбелязва, че войната носи смърт и разруха, но отваря пътя на прогреса: "Войната облагодетелства медицината повече от когото и да било друг. Това разбира се е ужасно, но го прави."

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

източник: https://www.theatlantic.com/health/archive/2017/02/world-war-i-medicine/517656/

снимки: theatlantic.com; wikimedia.org; bbc.com; all-that-is-interesting.com

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ИсторияБотаникаНормативни актовеСпециалистиСнимкиПсихологияЛайфстайлНовиниАнкетиЛюбопитноНаправления в медицинатаОрганизацииЛеченияКлинични пътекиЗаведенияГеографияАлтернативна медицинаОбразованиеЗдравни съветиСоциални грижиПроизводителиТестовеЛичностиСпортОткрития