Как са изглеждали плодовете и зеленчуците в миналото

От -3000г. до 1701г.

Ако седнете в ресторант и си поръчате салата от зеле и моркови, вероятно очаквате да получите апетитно изглеждащо блюдо от оранжево-червеникави настъргани зеленчуци. А какво ще си помислите, ако келнерът ви донесе чиния, пълна с бели, разкривени корени и дребни, зеленикави листа? Вероятно ще решите, че това е някаква шега.  Всъщност така би изглеждала салатата ви, в случай че тези растения не са преминали през векове на селекция. По-надолу ще ви покажем как са изглеждали някои от днешните плодове и зеленчуци преди хилядолетните грижи на земеделците да им предадат познатия ни облик.

Диня - зеленият масивен плод, който днес може да се намери навсякъде през лятото, претърпява драстични промени във външния си вид през последните няколко века. За промените в плода можем да съдим най-добре от Ренесансовите натюрморти. Както виждаме, вместо червената месеста вътрешност, динята в миналото е съставена от шест спираловидни секции, пълни със семки. Освен това сърцевината е изпъстрена с бели жили.

Патладжан - известен още като син домат, този зеленчук е характерен със своята виолетова обвивка. Само допреди няколко столетия обаче, той е бил оранжев или жълт. Също така ядливата част имала множество жилки. Патладжанът, отглеждан в Китай преди 1 000 години, има кръгла форма. До Европа достигат през Средновековието два сорта - синият и белият. Интересен факт е, че някои хитри търговци продавали зеленчука като „арабско яйце“, за да предизвикат интерес към стоката си.

Банан - първоначално плодовете на растението дори не ставали за директна консумация! Жълтият плод трябвало да се пече, иначе бил твърде жилав и горчив. Смята се, че съвременните сортове на банана са селектирани за пръв път на остров Папуа Нова Гвинея. Полупитомни разновидности на жълтия плод се срещат в Югоизточна Азия и до днес. Обелката на тези видове се маха много трудно, на размер достигат не повече от 7 - 8 сантиметра и са пълни със семки.

Морков - вече споменахме, че видът на моркова е претърпял значителни промени. Зеленчукът е отглеждан първоначално в Персия и Мала Азия, още през 11-ти век. Тогава той представлява покрит с кафява кора корен, от който излизат множество разклонения. След като се обели кората, отдолу се показва бялата сърцевина, която се ползва за храна. Модерният вид на зеленчука е селектиран в Холандия през 17-ти век. Оранжевият цвят, с който свързваме морковът днес, се разпространява из Европа в чест на крал Уилям II Оранжски.

Праскова - преди култивацията на овощното дърво в Китай, плодът на прасковата е с големина на череша и има солен вкус. Обвивката на ядливата част представлява твърда люспа, подобна на ципата на нектарините. Костилката заема една трета от общия обем на плода.

Царевица - днес зърнената култура е една от най изгодните от икономическа гледна точка храни. Вирее в разнообразни условия, хранителните й стойности са високи и се приготвя лесно за консумация. Преди селектирането на модерната царевица обаче растението прилича повече на бурен. На миниатюрния кочан има едва 20-ина зрънца, които не само били по-малко на брой и по-дребни от съвременния си еквивалент, но и покрити с твърда обвивка. Вкусът на зеленчука е описан от първите колонисти като невероятно сух и без следа от сладост.

Зеле - последният зеленчук, чиято селекция ще разгледаме днес, е тази на зелето. То е култивирано едновременно на няколко места по света - Западна Европа, Долината на Тигър и Ефрат и Китай. Огромният зеленчук е селектиран от малко тревисто растение с месести листа, разпространено в цяла Евразия и до днес. За съжаление, учените не могат да установят точно кой представител на биологичния вид е използван за селекция, но за него се знае, че е прародител както на зелето, така и на броколите, карфиола и брюкселското зеле.

Пъпеш - Преди вековете на култивация, плодът на растението има горчив вкус, а на размери достига 10-ина сантиметра в диаметър. Дивият пъпеш е пълен със семки и доста жилав. Повечето видове са отровни. Интересен факт е, че освен за храна, берберите от Магреб са селектирали още един сорт, който се използва за дезинфекция на рани и за лечение на хемороиди.

По статията работи: Георги Динев