Канадската лекарка Люсил Тийдейл и медицинската й практика в Уганда

От 1929г.

Люсил Тийдейл била сред първите жени хирурзи в Кевебек, Канада. И въпреки че вероятно щяла да бъде много полезна в собствената си страна, тя решила да практикува в друга държава. Така, в продължение на 35 години канадката се изявявала като медик в малко селище, намиращо се в северната част на Уганда. Там тя и съпругът й –д-р Пиеро Корти, основали една от най-модерните и добре оборудвани болници в региона. Както можете да предположите сами, годините, прекарани в африканската страна, били трудни и опасни, и в крайна сметка й коствали живота.

Люсил Тийдейл бил родена в източните покрайнини на Монреал през 1929-та, в семейство с четири деца. Когато била на 12 години, няколко монахини дошли в училището й, за да разкажат за мисионерската си дейност в сиропиталище в Китай. Девойката толкова се впечатлила от историите им, че решила след време да стане медик. Наблягайки сериозно върху ученето, тя в крайна сметка била приета със стипендия в медицинското училище в университета в Монреал през септември 1950 година. Люсил била една от едва осемте жени в клас от общо 110 студенти. Амбициозната канадка се дипломирала с отлични оценки, а впоследствие специализирала хирургия и постъпила на стаж в детската болница в Монреал "Сейнт Джустийн". След пет години тя приключила обучението си, ставайки една от първите дипломирани дами хирурзи в Квебек. Именно по време на службата си в споменатото лечебно заведение Тийдейл срещнала младия италиански доктор Пиеро Корти, който изучавал педиатрия в Монреал. По-късно той щял да стане неин съпруг, но на този етап тя била твърде заета с професионалната си реализация, за да му обръща внимание.

За да се сдобие с нужния опит и умения, канадката решила да специализира извън Канада. Кандидатстването й в 20 болници в САЩ не пожънало успех – кандидатурата й била отхвърлена от всички / "може би, защото бях жена", споделила тя в едно свое интервю/. Предложение за работа докторката все пак получила от управата на лечебно заведение в Марсилия и през 1960-та, с много надежди и мечти, тя отплавала за Франция. Един ден гореспоменатият Пиеро Корти изненадващо се появил на вратата на жилището й в Марсилия. Разочароващо или не, целта на визитата му не била романтична, а съвсем професионална. Корти й казал, че е открил малка клиника в северна Уганда, управлявана от монахини. Ентусиазиран, италианецът споделил със своята колежка мечтата си да превърне клиниката в първокласна болница, която да предоставя качествени медицински услуги на хората в тази част на света. По-важното е, че Пиеро се нуждаел от хирург за осъществяване на начинанието и попитал Тийдейл дали има интерес към подобна мисия. Люсил приела да му помага в рамките на два месеца, без да знае, че тези два месеца ще се проточат доста повече във времето от очакваното.

Голямото приключение

Д-р Тийдейл пристигнала в Уганда през май 1961-ва, абсолютно готова да започне работа. "Малката" клиника, за която говорил Корти, се оказала всъщност олющена сграда, помещаваща 40 легла и персонал от шест човека. Люсил открила, че тя била единственото медицинско лице в региона. Дамата започвала сутрините си с опашка от пациенти, чакащи да бъдат прегледани, а следобедите завършвали с поредица от операции. Едва ли ще ви учудим, ако ви кажем, че операционната й зала се състояла от импровизирана маса и от една-единствена лампа. Докато се трудила в клиниката, нейният колега търсил възможности за набиране на финансови средства за строежа на нова болница. Последните не закъснели и процесът по издигането й започнал скоро. Новата постройка била наречена "Lacor Hospital", по името на най-близко разположения град.

Двата месеца, за които медиците се "спазарили", се проточили и станали четири. След приключването им Люсил все пак заминала, но, напускайки Уганда, младата жена осъзнала, че Корти бил сродната й душа и, че той значел твърде много за нея. Интересното е, че той самият също бил достигнал до такъв извод, защото, пристигайки в Марсилия, Тийдейл открила в пощата си писма от него, в които той я молел да се върне в Уганда и да му стане жена.

Завръщането

Люсил се завърнала в Уганда през декември 1961 година и веднага сключила брак с Корти в параклиса, намиращ се зад болницата. След наистина кратък меден месец, медицинският "дует" отново се отдал на работа. Корти продължил да се занимава с административните задължения, докато съпругата му преглеждала по повече от 300 пациенти сутрин и оперирала след обед. Условията на живот били все така примитивни, електричеството – ненадеждно, чистата вода – оскъдица, а недостигът на лекарства – редовен.

През 1962-ра Уганда извоювала своята независимост от Великобритания. Еуфорията на жителите на африканското кътче земя обаче не траела дълго. Десетилетие по-късно, през 1971-ва, генерал Иди Амин установил военна диктатура, провъзгласявайки се за президент. Амин се отличил с тираничния си стил на управление; войниците му убивали всички противопоставящи се на режима му, включително министри, университетски преподаватели и религиозни лидери. До 1979-та в терора загинали близо 300,000 души. В болницата на Люсил и Пиеро пристигали хиляди ранени, молещи за помощ, а Тийдейл не смогвала да оперира нуждаещите се. През 1979-та Амин бил свален, но в Уганда последвала нова гражданска война, при която "Lacor Hospital" често попадала в центъра на военните действия.

През 80-те години на миналия век една лична драма се случила в живота на канадката. Тя разбрала, че е болна от СПИН. Въпреки "опустошителната" вест, Люсил продължила да работи през следващите 11 години. За да подсигурят финансовата стабилност на болницата си, двамата със съпруга й основали фондация за набиране на средства. Днес благотворителната инициатива се управлява от дъщеря й Доминик.

Люсил починала през 1996 година, а Пиеро – седем години по-късно от рак на панкреаса. Създадената от тях "Lacor Hospital" продължила да съществува и да приема пациенти. И към днешна дата, центърът е един от най-големите в Уганда. През 2004 година 35 медици, повечето от тях – обучени от д-р Тийдейл, прегледали общо 230 000 пациенти, 60% от тях деца. Лечебното заведение е важно медицинско средище за лечение и превенция от СПИН.

В заключение можем да кажем, че канадката била забележителен специалист, който до края на живота си бил изцяло отдаден на медицинската професия.