Кариера на Филип Бозини – създателят на ендоскопа

От 1796г.

Филип Бозини е потомък на старо благородническо италианско семейство. Баща му Николаус Мария Бозини де Боза е принуден да избяга в Германия през 1760 г., тъй като е предизвикан на дуел до смърт. В Майнц той създава бизнес и се жени за Анна-Мария Флорентин от Крават. Техният син се ражда там на 25 май 1773 г. Именно неговата кариера ще разгледаме в следващите редове.

Филип Бозини посещава училище в Майнц. Именно там той започва и медицинските си курсове. Един от първите му учители е анатомът и хирург Томас Самуел Сьомеринг (1775-1830). Той е първият медик, който прецизно описва краниалните нерви.

През 1794 г. Бозини започва да се обучава в Йена. През 1796 г. той се завръща в Майнц и завършва медицинското си образование. През септември същата година той стартира лекарската си практика в Майнц. Много от пътуванията му, особено тези в Холандия и Франция, допринасят за по-нататъшното му медицинско обучение. Две години по-късно медикът се жени за Маргарета Кек, дъщеря на първия съветник на Майнц. Семейството има три деца.

Животът и медицинската практика на Филип Бозини са повлияни от Войната на първата антифренска коалиция между Наполеон I и австрийския император Франц I, обхванали части от Европа от 1799 до 1802 г. За да не се налага да стане френски гражданин, Бозини решава да се премести от Майнц във Франкфурт през 1802. През 1803 г. той започва лекарската си практика.

Бозини има значителни познания по математика, философия и химия. Документите му, посветени на аеронавтичните му изследвания и познания, както и скитниците му на "летателна машина", за съжаление, са изгубени. Интересът на медика към ендоскопията е основан на предпочитанията му към областта на акушерство. Бозини е идеалист, отдал се с ентусиазъм на научни изследвания, акцентиращи върху създаването на ендоскопа през 1804 г.

През 1808 г. Бозини е номиниран за наградата "Physicus exstraordinarius". Той става един от четиримата градски лекари във Франкфурт, които се борят с лошото заплащане в сектора на здравеопазването.

Неговата практика не само е много трудоемка (тя обхваща периодите, в които чумата, а и други епидемии, върлуват активно), но и опасна. През 1809 г. Бозини се разболява от коремен тиф. Той загива вследствие на инфекцията на 4 април 1809 г. (само на 35-годишна възраст). Съпругата му си отива от този свят половин година по-късно. Трите им малки деца са отгледани от техни приятели, а неговото ценно медицинско изобретение – ендоскопът - продължава работата и развитието си в медицинската практика.

По статията работи: Виктория Милова