Карл Зудхоф: първият професор по история на медицината в Германия

От 1898г.

Знаете ли, че германският специалист Карл Зудхоф (1853г.-1938г.) се смята за първия професионален историк по медицина? В продължение на години Зудхоф преподавал в университета в Лайпциг, където основал институт по история по медицината ("Institut für Geschichte der Medizin"). По време на професионалния си път, професорът повлиял изключително много върху посоката на развитие на германската медицинска история. Карл е създател и на специализирания журнал "Archiv für Geschichte der Medizin", който по-късно бил прекръстен на "Sudhoffs Archiv", както и на серия от монографии. Съвременниците му го определяли като опитен политически стратег и като човек с умели административни умения. През цялата си кариера той упорито лобирал за това историята на медицината да се превърне в самостоятелна академична дисциплина в професионалните организации, в управителните съвети на научните издания и в деликатните структури на академичната политика.

Както се досещате, усилията му били увенчани с успех, когато, през 1905г., на 52-годишна възраст, той станал първия германски професор по история на медицината. Създаденият от него институт се превърнал в притегателен център за студенти от цял свят. Съвсем логично, след смъртта му учебното звено било прекръстено на институт "Карл-Зудхоф", като някои от най-фините медицински историци впоследствие се обучавали тук.

Германският професор умеел да комуникира и използвал отлично контактите си в различни сфери на обществения живот, за да популяризира идеите си. Той се възползвал и от всяка добра възможност, за да публикува материали в национални и международни издания или илюстровани списания. Зудхоф пътувал из цяла Европа и изнасял лекции пред многобройни аудитории. Наред с тези по-традиционни методи за ангажиране на вниманието на обществото към теориите си, интелигентният мъж не се колебаел да използва и нови варианти за комуникация. Той, например, живо се интересувал от това да бъде куратор на изложби на теми, свързани със здравето и медицината, в което всъщност бил ненадминат /Любопитното е, че подобни събития станали популярни в Германия едва в последните десетилетия на 19-ти век/. През 1898г. в музея по изкуствата и занятията в Дюселдорф професорът организирал впечатляваща изложба със световни научни и медицински артефакти от праисторични времена. Събитието било оценено на високо равнище от престижната научна организация - "Versammlung Deutscher Naturforscher und Аrzte". За Карл, който към конкретния момент все още се извявал като медик, изложбата била перфектен начина да разкрие нуждата от новата дисциплина, но също и да представи проекта си на по-масова аудитория.

Постижението в Дюселдорф го насърчило да изследва в дълбочина възможностите на дейността на куратора. През годините Зудхоф натрупал сериозен опит в откриването на артефакти и тяхното адекватно излагане на показ. Едновременно с това, той създал ценна мрежа от контакти в страната и чужбина. Основната му амбиция била да развие богата база за формиране на новото историческо направление, както и да получи подкрепа за собствената си нарастваща колекция от артефакти в новосъздадения си институт в Лайпциг. Следователно, не е изненадващ фактът, че прочутият фармацевтичен индустриалец Карл Август Лингнер (1867-1916) се свързал с него през май 1909г. Лингнер предложил на професора да стане ръководител на историко-етноложката секция на международния панаир "Lingner’s Internationale Hygiene Ausstellung (IHA)", който предстоял да се проведе в Дрезден през лятото на 1911 година. Индустриалецът имал амбициозни планове за организираната от него инициатива. Той искал изложението му да разбие на "пух и прах" постиженията на всички предишни подобни събития. Нещо повече, че за пръв път това нямало да е само търговско начинание, а щяло да бъде и обучителен форум, който да предоставя здравна информация. Така да се каже, историко-етноложката секция била "гвоздеят" в програмата на IHA. Както се досещате, Карл без да се замисля приел предизвикателството. Фактът, че изложението щяло да бъде посетено от много хора се явявал като повече от отлична възможност професорът да въведе новата академична дисциплина, за която се борил от началото на кариерния си път.

Зудхоф преценил, че една цяла секция, посветена на историята на медицината и представена на най-голямото здравно изложение, ще събере повече подкрепа за каузата му от която и да е написана статия. Оказал се прав. Представянето на историко-етноложката секция било впечатляващо. То привлякло многобройни посетители; със своите 20,000 артефакти, модели, фотографии, рисунки и скици… изложбата на Карл Зудхоф се превърнала в невероятен спектакъл. Ентусиазмът на гостите на събитието още веднъж категорично уверили германския експерт, че историята на медицината може и трябва да има ценен принос към изучаването на общественото здраве и хигиена. Всички единодушно похвалили проекта му, а общото менение било, че такъв раздел е необходим компонент на една изложба, предимно посветена на биологичното функциониране на човешкото тяло и постиженията на естествените науки.

В заключение, можем да кажем, че Карл Зудхоф безспорно бил един от най-продуктивните и успешни академици на своето време. Нещо повече, в действията си той бил ръководен от ясна визия за това какво точно иска да представлява историята на медицината и в какво тя да се превърне.