Кокаинът в стоматологията

От 1884г.

Преди откритието на новокаина, медицинската наука разчита най-вече на упойващото действие на кокаина. От 1878-1879 В. Анреп е стажант в лабораторията на професор Майкъл Росбах по фармакология и фармакотерапия в университета на Вюрцбург. Младият учен задълбочено изучава действието на алкалоидите. Като има предвид, проведените експериментални клинични проучвания, Анреп описва с интерес локално действащия упойващ ефект на кокаина в своя статия, публикувана на 29 декември 1879 г., в дневника на Едуалд Флюгер.

През лятото на 1884 г. австрийският офталмолог Карл Колер, по предложение на Зигмунд Фройд започва да изучава действието на кокаина, разкривайки неговите анестетични свойства при вливането в конюнктивалния сак. Медикът тества кокаина като локален анестетик по време на някои очни операции. На 15 септември, същата година, Джоузеф Бретауеър отчита резултатите от успешната анестезия на Колер на XVI конгрес на

Германското дружество на офталмолозите в Хайделберг. За кратко време новината достига до Съединените щати, където бива посрещната с изключително топли реакции. На 20 октомври 1884 година, в Ню Йорк, зъболекарят З. Хоуе заявява, че прякото действие на аналгезията има различна степен на успех, когато се инжектира в устната кухина.

В началото на ноември 1884 зъболекарят Джон Кармайкъл, известен с въвеждането на термина полукоронка в стоматологията, използва за пръв път апликация с кокаин за третиране на абсцес.

Медикът Б. Анреп, който през 1884 година се обучава в университета на Вюрцбург, под ръководството на известния хирург Ернст фон Бергман постига забележителен напредък. През ноември д-р Анреп и хирургът Ричард Хал упояват цял крайник чрез паранервално инжектиране, а на 26-ти ноември, зъболекарят Чарлз Неш инжектира разтвор на кокаин, за да може безболезнено да отпрепарира и пломбира горен централен резец. Медицинската манипулация на зъболекаря е детайлно описана през 1885 година в списание "Dental Cosmos".
На 1-ви декември 1884 г. д-р Хал подробно описва в статията "Кокаиновият хидрохлорат" клиниката и техниката на поставяне на анестезия в долната челюст. Той използва 5-15% разтвор на кокаин. Очевидно е, че лекарите използват в практиката си препарати с висока концентрация на кокаин. Поради тази причина, не е изненадващо, че малко по-късно започват да се провеждат едни от първите наблюдения на алкалоидни отравяния.
Д-р Холстед широко използва кокаинови медикаменти, а най-важният му принос за медицинската история, е описанието на системната им токсичност, както и неприятната тенденция към пристрастяване на пациентите.

Хирургът Хенри Гаригес описва в "New York Medical Journal" разочарованието си от употребата на кокаин като местна упойка: "Въпреки дългосрочната употреба на относително концентрираните кокаинови разтвори, чувствителността при пациентите не бива особено намалена – за това свидетелстват писъците на пациентите по време на операция".

През януари 1885 година, зъболекарят Едуард Реймънд прави съобщение до Ню Йоркското общество по консервативно дентално лечение, касаещо метода на Холстед за анестезиране на горните и долните челюсти. Очевидно, на зъболекарите все още им липсва смелост, за да тестват кокаиновата анестезия при отстраняването на зъби.

Въпреки, че приложението на кокаина е най-вече във Вюрцбург и Виена, Старият континент има известни резерви към употребата на този вид анестетик. Това е и причината, поради която в Европа не са регистрирани много жертви на страничните ефекти на упойката, а именно - развитие на пристрастяване, известно като кокаинизъм.

Статията е част от историята на:

• История на наркотичните средства в медицината