Конус на Тренделенбург за ендотрахеална анестезия от 1871 година

От 1871г.

Анестезиолозите подпомагат дишането на пациентите чрез употребата на широка гама от медицински консумативи. Повечето от тях, като например ларингоскопите се въвеждат директно в дихателните пътища през устата на пациента. Но в някои случаи, като при манипулациите в оралната хирургия тези начини за обдишване на пациентите се оказали непрактични.

Тези неудобства довели до появата на нови устройства за прием на анестетици. Сред тях е апаратът за прием упойка, който действал посредством хирургически отвор в трахеята на пациента. Техниката за осъществяване на ендотрахеална анестезия е била въведена през 1871 година от немския хирург Фридрих Тренделенбург (1844-1924). За осъществяването на манипулацията било нужно да се накапе върху кърпа хлороформ или етер. Тази кърпа се разпъвала и обвивала специална рамка, разположена във вътрешността на метален конус, осигуряващ изпарение на анестетиците. Самият конус имал няколко отвора, които позволявали на въздуха да се смесва с упойващите изпарения, преди да се вдиша от пациента. Удълженият метален въздушен шлаух позволявал на анестезиолога да работи спокойно край пациента на разстояние от 2-3 фута. Това улеснение подпомагало и предоставяло повече място и на хирурзите, които извършвали някои различни интервенции в областта на главата или шията. Апаратът включвал и друга иновация - надуваема гумена тапа, която не позволявала на кръвта да премине в трахеята и да задуши упоения пациент.

Статията е част от историята на:

• История на инхалаторите, уредите и консумативите за прием на анестетици