Космическата медицина, разгледана през призмата на международните космически програми, част 2

От 1960г.

Програма Аполо

На 25 май 1961 г. президентът на САЩ Джон Кенеди обявява пред американската общественост, че предстои приземяването на американски астронавт на Луната. Мисията ще бъде факт преди края на десетилетието. Именно това съобщение на Кенеди прави оперативната космическа медицина реалност.

По време на програмата "Аполо" проучванията на начините за лечение и превенция са поставени на втори план. Наред с това, ако някой астронавт се разболее по време на орбитална мисия и е бил част от екипажа на програмата "Мъркюри" или "Джемини", той би могъл сравнително бързо да бъде евакуиран на Земята, за да получи помощ и адекватно лечение. Но времето за реакция при експедиция до Луната прави тази задача невъзможна. Вместо това, по време на полета, трябва да се направи всичко възможно да се избегне заболяването на някой от астронавтите, а плановете за лечение следва да са изрядни и предварително подготвени.

Евентуалната контаминация (замърсяване, заразяване с микроорганизми, химични, радиоактивни вещества) е сред другите основни притеснения на медиците. Учените от "Аполо" са загрижени дали хората на Земята не са застрашени от заболяване с неизвестни патогени от Луната. Има и опасения дали организмите от Земята няма да контаминират Луната. За да предотвратят евентуалните неблагоприятни ситуации, астронавтите са поставени под карантина преди и след полета в лабораторията "Lunar Receiving Laboratory" в Хюстън. За щастие, в лунните скали, донесени на Земята, не са открити никакви организми. Въпреки това, човечеството така и не предприема друг опит за изследване на Луната след успешната експедиция на Аполо 17 през 1972 г.

Американската космическа програма в известна степен губи инерция и посока след поредицата мисии "Аполо". Програмата "Скайлаб" ("Skylab") стартира, за да се съживи обществения интерес и да се изследват дългосрочните ефекти на  микрогравитацията върху човешкото тяло. "Скайлаб", както подсказва и името й (Skylab – небесна лаборатория), е първата американска космическа станция, която се занимава с космически изследвания. По време на трите мисии на Скайлаб (най-дългата е 84 дни) е изследвано влиянието на космическите заболявания и неразположения на астронавтите по време на движение. Проучвания на вестибуларния им апарат показват, че болестите, вследствие на космическото пътуване, се различават от тези на Земята (все пак, човек може да бъде неразположен на Земята, но да се чувства удобно в космическото пространство или обратното). Други медицински наблюдения на програмата Скайлаб проследяват загубата на течности в кръвоносните съдове, ортостатичната непоносимост, деминерализацията на костите и мускулната атрофия. Нито един от тези ефекти не се счита за животозастрашаващ.

Совалките "International Space Station" и "American Space Shuttle" потвърждават констатираното при медицинските изследвания на "Скайлаб". Освен това, изборът и обучението на астронавтите се развиват бързо и са доста по-хуманни, отколкото преди. Всеки американски гражданин вече може да кандидатства за позицията "астронавт". Най-добрите среди за подбор са студентските и действат безотказно. Освен това, съвременното обучение вече преминава с доста по-лека физическа подготовка. Включват се повече ментални обучения, астронавтите посещават семинари и участват в симулации на космически ситуации и мисии.

Честотата на полетите с космически кораби, пилотирани от хора, създава необходимост от разработване на сложни стратегии за лечение. Въпросите относно лечението в космоса са сред темите, подлагани на дебати. По-малко от 10% от астронавтите са лекари  (няма изискване медиците да бъдат членове на екипажите на совалки и космически програми). Когато сред екипажа няма лекар, астронавтите сами трябва да си осигурят медицински грижи. Те преминават 70 часово медицинско обучение (от два месеца до две години преди полета).

Когато сред екипажа липсва лекар, екипът на "Crew Medical Officer" осигурява медицинските грижи. Той или тя е преминал/а 70 часово медицинско обучение (провежда се от 2 месеца до 2 години преди полет). Повечето от професионалистите на НАСА, работещи като хирурзи, искат сред членовете на екипажа да присъстват и медици, но често пъти е трудно да се определи дали интересът на тези лекари е професионален, или те също имат желание да се изявят като астронавти. Освен това, налице е известна съпротива срещу тази тенденция, особено от страна на инженерите. Например Робърт Зубрин, инженер на НАСА и президент на организацията "Mars Society", казва: "идеята да имаш на борда обучен лекар, който прекарва времето си, четейки медицински текстове и усъвършенства уменията си на практика с оборудване и виртуални симулатори на реални медицински ситуации ... е тромава и ненужна."

С или без лекар на борда, всички екипажи получават съдействие от летателните хирурзи от отдел "Mssion Control". Освен осигуряването на медицинска грижа по време на полета, професионалистите третират астронавтите и техните семейства, разработват протоколи за летателно лечение и представят нови предложения относно изискванията за медицинско оборудване. Очевидно е, че ролята на полетните хирурзи към днешна дата е доста по-функционална и не се ограничава само до основните научни изследвания.

Ролята на космическата медицина в усилията за изследване на космоса също търпи развитие. В миналото инженерните и политическите постижения в космическите пътувания в известна степан засенчват медицинските. Реализацията на медицинските цели на програмите "Мъркюри", "Джемини", "Аполо" и "Шатъл", обаче, е също толкова важнa, колкото и тaзи на инженерните.

Именно инженерите и политиците към днешна дата третират космическата медицина като неразделна част от усилията за изследване на космоса. Това до голяма степен се дължи на факта, че те са наясно, че една евентуална медицинска катастрофа би унищожила цяла космическа програма. Освен това, изследванията в областта на космическата медицина поддържат обществения интерес към човешките полети в космоса. Пространството и тайните, които крие, днес не е толкова любопитно, защото вече не изглежда така опасно. Установявайки своите канони и теории, космическата медицина ограничава усилията си до изследването на космоса. Медиците преодоляват страховете си от въздействието на космоса върху пациентите само, стигайки до констатацията, че космическото пътуване не е осакатяващо.

Следващото предизвикателство е да се убеди обществеността, че въпреки сигурността на космическите пътувания, тези изследвания все още си заслужават.

 По статията работи: Виктория Милова