Начало История на медицината Котаракът Саймън, който получава три медала за военни постижения

Котаракът Саймън, който получава три медала за военни постижения

От 1948г. до 1949г.

Котаракът Саймън, който получава три медала за военни постижения - изображение

Котките са допускани да обитават трюмовете на корабите от незапомнени времена. Малките хищници са идеална компания за моряците, плаващи в открито море. Пухкавите ловци не само изтребват унищожаващите хранителните запаси гризачи - с присъствието си те разнообразяват монотонния живот на хората, служещи на плавателния съд. Понякога присъствието на домашен любимец на кораба е не само приятно, но и спомага за повдигането на духа на мореплавателите. Тъкмо такава е историята на Саймън - котката, помогнала на екипажа на „HMS Аметист“ да се справи с напрежението, предизвикано от тримесечното изгнание на кораба в непознати води.

През март, 1948-ма 17-годишният моряк Джордж Хикинботъм намира изоставено черно-бяло коте, скитащо се из доковете на Хонконг. Британският младеж се смилява над пухкавото животинче и решава да занесе тайно новия си приятел на кораба, където той работи.

Корабът HMS АметистСамо след няколко дни екипажът на фрегатата разбира за присъствието на малкия ловец. Първоначално моряците са скептични относно новия си придружител, тъй като смятат, че котката ще е пречка за наложената бойна дисциплина. Само за няколко седмици, обаче, мнението на моряците се обръща на 180 градуса. Саймън доказва на морските ветерани, че е полезно попълнение в персонала на военния кораб, защото започва да лови плъховете от трюма на плавателния съд.

През октомври, 1949 капитанът на фрегатата е сменен. На негово място Британският флот назначава младия лейтенант Бърнард Скинър. Новият командир остава запленен от черно-белия котарак, живеещ из трюмовете на бойния кораб. Той разрешава на пухкавия обитател авторизиран достъп до всички части на плавателния съд, както и привилегията да спи в капитанската каюта.

През следващите шест месеца екипажът се привързва все повече към котарака Саймън, който се отблагодарява за получените ласки с „подаръци“ под формата на убити плъхове, които оставя на възглавниците на моряците. Странният метод на животното, с което то изразява любовта си, не смущава персонала. Напротив - оставените в леглата „трофеи“ стават повод за множество шеги сред членовете на целия екипаж.

За съжаление безгрижният живот на „Аметист“ не продължава дълго. През април, 1949-та корабът се отправя към вътрешността на Китай, следвайки течението на река Яндзъ. Целта на плаването е фрегатата да смени британския охраняващ кораб в пристанището Нанкин. По време на курса английският съд попада в засада. Капанът е организиран от Народната освободителна армия на Китай - военна сила, опитваща се да наложи Комунизма в огромната азиатска страна. При първите артилерийски залпове, които бунтовниците отправят към „Аметист“, капитанската каюта с взривена. Капитан-лейтенант Скинър загива на място, а Саймън е тежко ранен, улучен в гърба от няколко метални осколки.

Котаракът Саймън, по време на лечениетоПлавателният съд успява да отвърне на изстрелите и да се отскубне от засадата, но следващите три месеца прекарва в непознати води, заобиколен от врагове, дебнещи и по двата бряга на реката. Тъй като връщането в открито море става невъзможно, екипажът на фрегатата прекарва седмици в напрежение, опитвайки се да скрие големия кораб от неприятелския взор.

По време на тежкото изгнание в непозната територия, военният медик успява да се погрижи за ранените моряци, както и за котарака Саймън. След като шрапнелите са извадени от гърба на животинчето, то започва отново да ловува из трюмовете на фрегатата. Явно интуицията на корабния любимец е много силна, защото успява да усети напрежението сред служещите на „Аметист“ мъже.

Години след инцидента оцелелите моряци разказват, че Саймън можел да усети кога човек е изтерзаван от страхове. То техни думи „щом котаракът надуши негативни емоции, започва да се върти из краката на нещастният човек, да скача в скута му, както и да търка главата си в тялото на клетника“. Ветераните споменават още, че животинчето било един от основните фактори, помогнал на мъжете на кораба да запазят морала си.

На 30-ти юли появилата се мъгла позволява на „Аметист“ да се отскубне от погледа на Народната освободителна армия на Китай и да излезе в открито море. По време на завръщането си към Британия корабът спира на много пристанища, разнасяйки мълвата за засадата, както и за невероятните качества на котарака Саймън. След като фрегатата акостира на родна земя, на смелия домашен любимец са отдадени специални почести.

Гробът на почетния котаракСаймън получава цели три медала! На котаракът са връчени наградите Медал за участие в екстремни сражения, Син кръст за проявена смелост по време на война и медал Дикин - еквивалент на Кръст Виктория, даван на животни, показали необикновена храброст.

За съжаление любимият на мнозина котарак умира няколко месеца след награждаването си. Оказва се, че животинчето е развило вътрешна инфекция в следствие на раняването си по време на обсадата. Саймън е погребан в гробището за животни в Илфорт. На церемонията присъстват не само всички моряци, служили на „Аметист“, но и хиляди цивилни, впечатлени от несломимия дух на пухкавия член на Британската флота.

Редактор: Георги Динев

5.0, 2 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник: www.thevintagenews.com

Снимки: www.thevintagenews.com

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ГеографияЛайфстайлСнимкиИсторияЛюбопитноСпорт и туризъмАнкетиЗдравни съветиПсихологияНовиниАлт. медицина