Култивиране на лавандулата

Първата документирана употреба на лавандулата в историята на медицината датира от преди 3000 години. В древни времена билката се използвала от египтяните като важна съставка за балсамите, нужни при мумифицирането на починалите. От ароматното растение египтяните, финикийците и представителите на арабските народи приготвяли парфюми. През 1923 година в гробницата на Тутанкамон са открити съдове, съдържали лавандулово масло, което е било затворено за около 3000 години. Маслото от лавандула е използвано само от кралските семейства и първосвещениците за направата на козметични продукти, масажни масла и лечебни мехлеми.

Римляните дали наименованието на лилавото ароматно растение. То произхожда от латинския глагол "lavare", който означава "да се измие или вана" и думата "livendulo", което означава "синкаво". Гърците я наричали красивото цвете с думата nardus, която е заимствана от древносирийската дума naardus.

Арабите вероятно първи са превърнали лавандулата в културно растение, а след това билката се е разпространила в цяла Европа чрез Гърция. Смята се, че преди около 600 г. пр.н.е., лавандулата бива разпространена от гръцките острови към Франция, Испания, Италия и Англия.

Статията е част от историята на:

• История на лавандулата в медицинската наука