Култивиране на опиумния мак

от 05 ное 2014г., обновено на 25 апр 2018г.

От -4000г.

Употребата на опиумния мак предшества писмената история. Изображения на опиумен мак са били открити в древни шумерски артефакти (около 4000 г. пр.н.е.). Действието на растението е била известна на древните минойци. Неговият сок е наречен по-късно опион от древните гърци, откъдето той получава модерното си име - опиум. Вещество, извлечено от растението е било често използвано за лечение на астма, стомашни заболявания и лошо зрение.

Първата и Втората опиумни войни между Китай, Британската империя и Франция, състояли се края на 1830 през ранната 1860 г., когато китайците се опитват да спрат контрабандата на опиум в тяхната страна от западните търговци. Много съвременни писатели (особено от 19-ти век) са написани творби за последиците от употребата на опиум. Френският романтичен композитор Хектор Берлиоз използва опиумното вдъхновение, за да сътвори „Symphonie Fantastique”. Опиумен мак (във вид на цвете и семена) се появяват на герба на Кралския колеж.

Учените смятат, че опиумния мак (от P. somniferum) вероятно е бил култивиран от дивия опиумен мак (Papaver somniferum setigerum), който произхожда от западния средиземноморски басейн преди около 7000 години. Има две теории за произхода на растението, което е намерило огромно медицинско приложение още от древни времена. Тези теории се опитват да обяснят как изображения на семената от лечебното растение са се появили по различни керамични съдове,(датиращи от 5600-5000 г. пр.н.е.) извън неговия регион на произход. Проблемът на подобно определяне е, че е почти невъзможно да се направи разлика между семената на Р. somniferum и P.S. setigerum само по семената. Семена от мак, намерени в области в централна Европа. За тях се счита, че са от култивирани растения, защото са открити извън техния район на произход.

Опиумният мак определено може да се счита за една от първите осем базисни за човешката история култури (еднозърнест и двузърнест лимец, ечемик, грах, леща, нахут, горчив фий и лен). Те се внасят в Европа от Централна Азия в тяхната местна форма от преди около 6000 години. Някои учени твърдят, че процесът на култивиране на опиумния мак настъпил в областите от северната част на Европа. Други (като Антолин и Буксо) твърдят, че древните фермери получават вече опитомено маково растения благодарение на контактите с групите, живеещи в западното средиземноморие.

Археологически доказателства за появата на култивиран опиумен мак могат да се открият в археологически обект в Ираел. Те датират от около 7481-5984 пр.н.е. Най-голямото разнообразие от различни видове мак може да се открие в Турция (36 вида), Иран (30 вида) и прилежащите райони. В Испания и Италия имат само 15 вида от лечебното растение.

Статията е част от историята на: