Начало История на медицината Кучето Франки - четириногият диагностик, надушващ рака на щитовидната жлеза

Кучето Франки - четириногият диагностик, надушващ рака на щитовидната жлеза

От 2015г.

Кучето Франки - четириногият диагностик, надушващ рака на щитовидната жлеза - изображение

През месец януари 2015 г. клиенти на търговски център забелязват куче, което се скита само край паркинга. То е странна кръстоска между немска овчарка и родител с неизвестна порода. На пръв поглед в този факт няма нищо особено, четириногият пухкавел не е в цветущо здраве и отчаяно търси храна. Всичко се променя, когато д-р Анри Ферандо и съпругата му го откриват. Те примамват кучето, а то с радост се качва в колата на семейството. Така започва историята на Франки - четириногият "диагностик". Сега ще ви разкажем как животът и историята на кучето се променя, и то как…

Неговият настоящ собственик - д-р Ферандо е професор в центъра "Center for Translational Research in Aging and Longevity". Той е част от структурата на Университета по медицински науки в щата Арканзас ("University of Arkansas for Medical Sciences – UAMS"). Лекарят казва: "Бях много щастлив, защото се с сдобихме не само с домашен любимец, но и с отлично работно куче".

Семейството обучава Франки за следотърсач и спасител. Пет години по-късно четириногият помощник "прави и медицинска кариера". Да, бившето бездомно куче (на около 8-годишна възраст) става първият обучен "лекар", способен да открие чрез подушване лабораторни проби на ракови заболявания на щитовидната жлеза.

"Като куче, помагащо при откриване и спасяване на бедстващи хора, Франки знаеше, че трябва да търси определен аромат и да ни сигнализира, когато се натъкне на него", казва д-р Ферандо. По-късно, ние просто променихме характерната миризма, на която трябваше да реагира. Така започнахме тренировките си по засичане, а "сигналът" за кучето - беше ракът на щитовидната жлеза. А това отнема удивително кратките шест месеца. "Ферандо и колегите му от "UAMS" представят пред обществеността съвместното си пилотно проучване с "ENDO" ("Еndocrine Society in San Diego") през 2015 г.  По време на форума те демонстрират диагностичните умения на "доктор" Франки.

Преди първия тест "диагностикът" трябва да "учи" за изпита си – той си припомня за последно аромата на човешка кръв, урина и малко тъкан, взета от щитовидна жлеза на пациенти с метастатичен карцином на щитовидната жлеза. След това кучето бива обучавано в продължение на шест месеца да различава миризмата на урината от пациенти с рак на щитовидната жлеза, както и аромата на пациентите без онкологични заболявания. При първия си проект, пухкавият "лекар" е "помолен" да "диагностицира" наличието или отсъствието на ракови клетки в урината на 34 пациенти, които първоначално са постъпили в "UAMS" с възли на щитовидната жлеза.

Задачата на Франки е проста – да легне, ако надушва ракови клетки, или да се обърне, ако пробата е отрицателна. Кучето идентифицира правилно 30 от 34-те известни положителни проби (това са цели 88.2% точност, "диагностикът" обърква само 2 отрицателни проби, считайки ги за положителни, както и две позитивни уринни проби, счетени за негативни). Чувствителността на кучето е 86.7%, а специфичността на дразнителя - 89.5%.

Диагностичната практика на кучета като Франки, работещи по идентифицирането на рака на щитовидната жлеза, може да окаже голямо влияние върху медицинската общност.

"Пациентите ще се облекчат, а и няма да се подлагат на инвазивни, неприятни и скъпи диагностични тестове", казва д-р Ферандо.

Елизабет Пиърс, която е специалист по здравето на щитовидната жлеза в "Болничния медицински център" в Бостън, е напълно съгласна по въпроса с диагностичния потенциал на Най-добрия приятел  на човека. "Това изследване е много новаторско, а концепцията му на неинвазивен, бързодействащ и евтин тест е доста привлекателна. Той меже да бъде често използван в болници с ниски финансови ресурси", казва тя. "Докладите за чувствителност и специфичност са сравнително ясни по отношение на биопсията с фина аспирираща игла", добавя тя. "Ние редовно използваме обонятелната способност на кучетата при други ситуации, свързани с живота и смъртта, например при бомбените заплахи, така че не мисля, че евентуалната употреба на четириногите при медицинските изследвания би била извън възможностите им."

Стандартната диагностика

Ракът на щитовидната жлеза започва като нехарактерен за жлезистата й структурата удебелен възел. Когато се открие наличието му, обикновено се прави биопсия на тъкан с фина аспирационна игла, за да може веднага да се изключи или потвърди диагнозата рак. Понякога възелът би могъл да се отстрани оперативно, а чак след това да се тества. Въпреки че тиреоидните нодули са много често явление, само около 5% от тях, действително са ракови, според Ендокринното общество. "До 2020 г. ракът на щитовидната жлеза ще бъде един от четирите водещи онкологични заболявания в страната. За жалост, заболяването е трудно за диагностициране (поради редица фактори)", казва д-р Ферандо. "Това е и причината, поради която д-р Доналд Боденър (директорът на Центъра "UAMS"), има нагласата да даде зелена светлина на проекта на д-р Ферандо".

"Доктор Боденър има 25-годишна кариера, но колкото и да е добър, понякога и той е принуден да казва на пациентите си, че не разполага с точна диагноза. Лекарят може единствено да твърди, че има около 5% шанс пациентът да страда от рак. А представата за евентуалната възможност пациентът да има рак, може би е по-плашеща и от самото заболяване. С работата на Франки, медикът би имал възможност да потвърди или отрече страшната диагноза, и то с около 95% вероятност", продължава д-р Ферандо.

"Но много хора не виждат нещата по този начин, те планират хирургическа намеса, а от всички пациенти, подложени на операция, само около 90% от тях действително се нуждаят от нея. И всичко това е от методологията и нашата неспособност да диагностицираме точно".

"Въпреки това Пиърс предупреждава, че съществуват и редица препятствия пред прилагането на кучетата като метод за диагностика на раковите болести. Първо, необходими са по-мащабни изследвания", обяснява тя. "За да е достатъчно мащабен, и за да се направи широко достъпен методът, много кучета ще трябва да бъдат обучени, а стандартизацията би могла да се окаже предизвикателство. Също така, не знаем каква всъщност е субстанцията, откривана от кучето. А при липсата на механична възможност да разберем естеството на кучешкото обоняние, не е ясно дали ще е успешна диагностиката на злокачествените тумори на щитовидната жлеза, които така или иначе не можем да палпираме с ръка. Няма и как да сме сигурни дали кучето може да надушва нетироидните ракови заболявания, а има и други фактори, които могат да променят резултатите."

В програмата за обучение на кучета участва "Колежът по ветеринарна медицина" ("College of Veterinary Medicine"), който е част от Университета в Оубърн ("Auburn University").  Институциите си партнират с екипа, ръководен от д-р Пол Вагонер, който е съпредседател на програмата "Canine Performance Sciences".

Програмата на университета "Auburn" се фокусира най-вече върху развитието и усъвършенстването на обучението на кучета. Професионалистите селекционират кучета по метода "Vapor Wake" (патентован е от д-р Оубърн). "Нашите кучета по принцип са тренирани да реагират на експлозиви и други опасни субстанции. Освен тях, ние се осмелихме да изпробваме носовете им и при идентифицирането на различни биологични агенти, на някои опасни химически вещества и специфични вируси", обяснява Вагонер. Партньорството между "UAMS" и останалите институции е първото начинание на програмата по диагностицирането на раковите заболявания.

И така, освен Франки, още три кучета (всички от породата Лабрадор ретривър) се обучават активно с тестове "на сляпо" в лабораторията на д-р Ферандо.

"Доктор Ферандо ще ни изпрати проби, на които нямаме предварителен резултат и произход, а след това, кучетата ще бъдат тествани по тях", казва Вагонер. Тогава д-р Ферандо ще ни каже дали четириногите са (или не са) реагирали на раковите проби, ще стане ясно и още нещо - алармирали ли са ни четириногите "диагностици" за наличието на доброкачествени ракови клетки. За да сме сигурни, че кучетата правят това, което твърдим, че могат да направят, този многопосочен подход, е много полезен. Все пак – не е малка вероятността хората да се заблуждават за неща, които животните контролират и знаят, а ние не притежаваме нужните сетива, за да ги разберем. И така, не ние взехме пробите, не ние се ангажирахме с тях, те просто щяха да ни бъдат изпратени от независима болница", продължава той.

Макар Франки да е първото куче, което може да потвърди дали човек страда от рак на щитовидната жлеза, лекарите имат желание да обучат и други четириноги "диагностици" в работата по откриването на други злокачествени заболявания. Екип от френски изследователи през 2011 г. публикува научен труд за организацията "European Urology", според който носовете на четириногите успешно могат да открият лабораторни проби от рак на простатата в 30 от 33 случая. В проценти успеваемостта на кучетата е 91%.

"Този подход изненадва и оспорва достиженията на медицинската общност", казва д-р Джералдин Андре-Тасин от "Hоpital Pitié-Salpеtrière" в Париж. "Но след публикуването на нашето изследване други екипи също потвърдиха тези експерименти, а кучетата показаха, че са в състояние да открият и няколко други ракови заболявания (като например на пикочния мехур, на белия дроб, меланоми, рак на яйчниците), използвайки проби от урина или чрез дъха на пациенти (и контроли от здрави доброволци).

Човешкото тяло излъчва стотици летливи органични съединения (ЛОС), а основните им източници са дъха, кръвта, кожата и урината. Компонентите на ЛОС обикновено отразяват метаболитното състояние на човека и към днешна дата се използват като диагностични обонятелни биомаркери. Предишни изследвания показват, например, че дъхът на човек с диабет напомня на гнила ябълка и има лек ацетоно-подобен мирис.

Вагонер казва, че работата по анализа на ЛОС в урината продължава. "При патологично състояние трябва да разберем какво се случва на клетъчно ниво, какво произвежда тези органични съединения, които се отделят", казва той. А: "След това, кучето Франки може да се използва заедно с други методи, за да се опитаме да разберем по-добре уникалните характеристики на рака".

По статията работи: Виктория Милова

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

https://endocrinenews.endocrine.org/wp-content/uploads/January-2016-568344_Endocrine_Foreign.pdf

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛичностиЗдравни съветиЗаболявания (МКБ)Научни публикацииПатологияНовиниПсихологияИнтервютаХранене при...ЛюбопитноИсторияЛеченияВидеоАлт. медицинаКлинични пътекиИзследванияСнимкиФизиологияБотаникаСпорт