Ларингоскоп на Сикер от 1956 година

От 1956г.

За операциите, за които се изисквало приложението на обща анестезия се налагало анестезиолозите да вмъкнат пластмасова тръба в трахеята на пациента, за да се поддържат открити дихателните пътища и да се подпомага дишането.

Един от инструментите, използвани за тази манипулация е ларингоскопът, служещ за наблюдение на ларинкса, който е своеобразно преддверие към трахеята и белите дробове. "Острието" на ларингоскопа се поставя в устата на пациента. То притиска надолу езика и направлява движението на тръбата към трахеята. В отделни случаи специализираните ларингоскопски остриета са били много полезни, тъй като са осигурявали добър индиректен изглед. Тези огледални остриета били въведени през 1956 г. от д-р Ефрем Сикер (1926-2013).

Снимката по-долу показва прототип на този инструмент.

Медната обвивка на инструмента провеждала добре топлината, предпазвайки огледалото, а по този начин се намалявало до минимум запотяването от дъха на пациента. Въпреки че новаторският дизайн на този инструмент способствал за предпазването от нараняване на околните тъкани при по-трудните интубации, медиците се нуждаели от повече време, за да свикнат да боравят с този ларингоскоп, защото огледалото му отразявало обърнато изображение.