Лекарите в Дивия Запад - една от хилядите причини да умреш в пустошта

От 1865г. до 1900г.

Казват, че в Дивия запад има хиляди начини, по които можеш да намериш смъртта си. И въпреки тези „обнадеждаващи“ думи, много хора се заселвали из необятните степи в централната част на днешните Съединени Американски Щати. Вярно е, че опасностите дебнели зад всеки ъгъл, но животът на обитателите на тази едва докосната от цивилизацията местност не спирал.

И все пак човек би си помислил, че през 19-ти век, в Ерата на научните открития, битът на хората бил много по-близък до днешния, отколкото до ежедневието през Тъмните векове. И наистина, влакове препускали из безкрайните полета по стоманените си релси и във всеки град имало електричество. Логично заключение би било, че ако човек пострада в дивата степ на Запада, навременната медицинска намеса би предотвратила всякакви фатални последици… За съжаление, реалността изобщо не била такава.

В пустошта на централна Северна Америка в годините преди Гражданската война живеят много хора, но те са разпръснати из хиляди малки градчета и ферми, на десетки мили едни от други. Освен това добрите лекари практикуват в големите градове по Източното крайбрежие на Щатите, където е възможно да се работи срещу стабилно заплащане.

Поради тези причини практикуващи из степите и полупустините на САЩ медици са малко на брой и не са добре квалифицирани. Всъщност повечето лекари в Дивия запад са просто хора, прочели медицинска книга или обучавани от друг лекар по метода „майстор- чирак“. Церовете, които те използват, трябва да са леснодостъпни и приложими за възможно най-много заболявания и рани. Нека погледнем как самоуките медици третират най-често срещаните здравни проблеми и контузии в пустошта.

Отворена рана: За да се намали кръвоизливът, лекарите сипват в раната дървени стърготини, брашно, стрита паяжина и дори барут.

Холера: Симптомите на холерата се облекчават като на болния се дава уиски с червен пипер или като се запали буре със смола под прозореца на заразения. Нека споменем, че тези практики не дават особено положителен ефект.

Кашлица: За да се излекува кашлицата, на пациента се дава лучен сироп или парегорик (смес от опиум и камфора). За изключително суха кашлица се използва мед, ленено масло и ямайски ром. Не споменем, че тези „лекарства“ се ползвали за лечение на деца и възрастни!

Треска: За сънотворно медиците от Дивия запад препоръчват въглища на прах. След като болния се наспи, му се дава чай от сасафрас, амоняк и сяра. Очевидно представата за „билка за отвара“ е разтегливо понятие за лекарите от пустошта…

Скалпиране: Да, правилно прочетохте. Скалпирането по това време е реална заплаха, най-вече в резултат от среща с индианци. Единствената техника, описана като ефективна при такъв тип нараняване, е след пришиване на скалпа към главата пациентът да носи прилепнала по черепа шапка, овлажнена с борна киселина.

Ухапване от отровна змия: За да се извлече отровата от прясната рана, лекарите от пустошта ползват прясно телешко или пилешко месо, напоени с оцет. Тази лапа се поставя върху ухапването. След известно време месото се изхвърля, а раната се поръсва със сребърен нитрат. Накрая на пострадалия се дава чаша уиски.

Жълта треска: За тази смъртоносна зараза, на пациента се предписват хинин, магнезиев сулфид (част от барутните съединения) и живачен хлорид. Излишно е да споменаваме, че малка част от заболелите преборвали успешно с болестта.

Освен неефективни и дори опасни за здравето, услугите на лекарите са и необичайно скъпи. По-долу сме посочили ценоразписа на един средностатистически медицински кабинет, намиращ се в Дивия запад:

преглед в кабинета - 50 цента;

преглед в дома - 50 цента на миля (ако човек живее във ферма на 20 мили от града прегледът става по-скъп от чисто нов пистолет);

акушерски услуги - 4 долара;

фрактури - от 2 до 10 долара (в зависимост от нараняването).

Тези цени може да не изглеждат кой знае колко високи в нашите очи, но в пустошта средният седмичен доход на едно семейство е не повече от 10 долара. Някои домакинства дори търгуват изцяло в продоволствия и нямат почти никакви банкноти. За тях лекарят прави отстъпка, ако домакинът го нахрани и сипе фураж на коня му.

Друг проблем, освен ефективността на лековете, които медиците от Дивия запад използват за лечение на пациентите си, както и високите цени, са условията на безопасност и хигиена. Операциите се извършват по домовете, често върху кухненската маса. Някои от инструментите на хирурзите са покрити с ръжда поради лошо съхранение, а конецът при кърпене на рана се придържа с уста! Самият „лекарски кабинет“ не е нищо повече от дървена пристройка на нивото на прашните улици с няколко стари уреда за вадене на зъб или за връзване на пациента. Най-често срещаната упойка е уискито, а както знаем, алкохолът не се отразява добре на отслабени организми. В тези условия можем да кажем само, че някои от пациентите чудодейно оцелявали след  медицинска интервенция, въпреки усилията на лекаря…

Редактор: Георги Динев