Лекари през Възраждането, станали част от историята на българската медицина

От 1807г.

Голям е бил броят на медиците в България, които са дали силен тласък за развитието на българската медицина през периода на Възраждане.

По-голямата част от тях са завършили своето медицинско образование в чужбина, където са провеждали и първите си практики, след което са се завръщали в България с вече натрупан опит.

К. Мишайков

Д-р Мишайков е завършил своето медицинско образование в Пиза (Италия) и първата си лекарска практика е провел в Македония (неговото родно място). По-късно се е преместил в Пловдив, където е успял да си изгради добро име на лекар.

К. Робев

Завършил е медицинското си образование във Виена, след което е практикувал в Охрид (родното му място).

Евстати Зографски

Медик, който преди да завърши медицина се е занимавал с богословски науки. Медицина завършва през 1870 година в Париж. След завършването си успява да купи различни медицински инструменти и пособия, които е занесъл в Зографския манастир. Там е успял да открие болница, където е оказвал медицинска помощ на болните монаси.

Ст. Радославов

Завършил медицина във Виена. Практикувал е своята медицинска дейност във Виена и Македония, През 1875 година се е завърнал в България и е практикувал в родният си град Габрово.

Г. Калитинов

Завършил е в Москва, след което се е завърнал да практикува в България – в град Сливен.

Панайот Селвили

Завършил медицина в Цюрих и успял да защити своя дисертация свързана с паралитичната деменция. Провел е специализации в Европа, след което се е завърнал в своя роден град – Русе. Там е успял да практикува обща медицина, акушерство и хирургия.

Кирко Киркович

Завършил медицина в Москва през 1870 година. Там е практикувал 2 години, след което се е завърнал в България. През годините е успял да практикува лекарска дейност в Пловдив и София.

Венко Гръмников

Роден и учил в Стара Загора. След завършване на средното си образование през 1864 година заминава да следва медицина в Букурещ.

След като завършва се завръща в България – първоначално в родния си град, а по-късно в Пазарджик, където остава до своята смърт. Установявайки се в Пазарджик той е успял да отвори дори собствена аптека.

Трудове на В. Гръмников:

- "За присаждането" - написал е статията още в медицинското училище. В своя труд е разгледал основни въпроси свързани с ваксинацията. Например: правилно съхранение на ваксината, правилна техника за ваксинация и т.н.

- "Млекопитанието на децата" - разгледал е важни въпроси свързани с млякото и е стигнал до извода, че храненето при новородените може да бъде естествено и изкуствено. Съветвал е майките да отбиват своите деца едва след поникване на първите им зъбки.

Георги Миркович

Роден и учил в Сливен. Сменил е доста гимназии и училища през годините. Едва през 1851 година започва следването си по медицина във Франция. Завършва през 1856 година, след което се връща в България, започвайки лекарска дейност в своя роден град. След това е успял да практукува и в Стара Загора, Болград, Цариград и др.

Тодор Стоянович

Старозагорец, който е следвал медицина в Париж (Франция). От Париж се е прехвърлил в Монпелие, където успява да завърши и да защити докторска дисертация. Дисертацията на Стоянович е била първият медицински труд през Възраждането засягащ въпроси свързани с урологията.

Опитал се е да разгадае причините за задържане на урината, наричано тогава "уринна задръжка". Споменал е термини като "дизурия", "структурия" и "ишурия". Като вероятни места за възникване на инфекцията е посочил пикочния мехур, бъбреците, пикочните пътища. Според него вероятни причини за състоянието са могли да бъдат и възпалението на простатата, както и наличието на чужди тела в пикочните пътища.

През 1869 година Стоянович практукува като градски лекар в България. Имал е особено голям интерес към хигиената. Написал е доста статии на тази тема, с които е целял да покаже нейното важно значение за здравето на хората. Смятал е дори, че трябва да бъде въведена като предмет в училищата.

Стойчо Загорски

Роден е и учил първоначално в Севлиево, след което е завършил гимназия в Габрово. След неуспешен опит за постъпване във военно-медицинското училище в Цариград, той заминава за Букурещ. Там се записва в медицинско училище, което успява да завърши през 1870 година. Завръща се в родния си град още през същата година и започва работа като градски лекар. Успял е да отвори и собствена аптека.

Правил е доста проучвания свързани със сифилиса, който е бил доста разпространен по това време. Успял е да напише дори труд, който успява да защити през 1877 година на тема свързана със сифилиса: "Върху причините и разпространението на сифилиса в севлиевския край".

Други трудове:

- "За ангината" - дифтерийна и дифтероидна. Дифтерийната ангина е наричал "зла ангина", а дифтероидната - "кротка ангина". В своята статия е описал клиничните признаци и лечението при заболяването. Като първа мярка при лечението той препоръчвал изолиране на болния.

- "Няколко думи върху болестта "брусница" (шарка)" – разгледал е 4 основни етапа в протичане на заболяването. Според него е било възможно вътреутробно заразяване на детето от болна майка. За профилактика е препоръчвал ваксинация, а като първа стъпка в лечението – изолиране на болните.

Георги Странски

Завършил е медицина през 1874 година и е защитил докторска теза ("Няколко думи за дифтерията") в Румъния. Бил е близък с Христо Ботев. Работил е като лекар в Бузу, а по-късно и като ординатор в Колентино. Вземал е активно участие като военен лекар по време на сръбско-турската война и освободителната.

Димитър Начев

Следвал е медицина в Париж, Берлин и Вюрцбуг. Завръщайки се в своя роден град (Болград) е работил като хигиенен учител в българска гимназия там. През 1875 година е създал книга на тема свързана с хигиената.

Смята се, че трудът му "Понятие за хигиената" е била една от най-пълните за това време книги на тази тематика. Интересно е да се отбележи, че трудът му е бил високо оценен от Любен Каравелов и Христо Ботев.

Начо Планински

Старозагорец, получил основното си образование в родния си град, след което се е записал да учи в медицинско училище в Букурещ. Успял е да го завърши през 1970 годинаи се връща да практикува в родния си град. Освен като медик се е изявявал и в сферата на театъра, вземайки доста дейно участие в училищното дело.

Има сведения, че още докато е бил в медицинското училище в Букурещ е оказвал медицинска помощ на болни хора от четата на П.Хитов. Успял е да практикува медицина в Стара Загора и Сливен.

Няма много написани медицински трудове, за разлика от по-голямата част от възрожденските медици. Някои негови трудове са:

- "За животната топлина" - разглеждал е теми свързани с топлообмена

- "Естествено възпитание" - включва въпроси свързани с хигиената при децата, тяхното хранене и др.

- "Пиянството и лошите му следствия" - разгледал е клиничните признаци при алкохолизма и последиците алкохола.

Михаил Атанасович

Завършил е медицинското си образование в Букурещ. Успял е да защити свой труд на тема, свързана с треската. Практикувал е за кратко, тъй като смъртта му настъпва доста рано.

Георги Хаканов

Следвал е медицина в Букурещ и още по време на обучението си е прекарвал по-голямата част от времето си залите за дисекция и в секцията по хирургия. Успял е да защити и свой труд, който е бил на тема свързана с бъбреците.

След завършване на медицинското си образование се завръща в България, където е работил като частнопрактукуващ лекар. Първата си операция е направил в родния си град - Казанлък. Ампутирал е ръка, използвайки етер за анестезия.

Негови трудове са:

- "Болест" - разгледал е въпроси свързани със същността на понятието "болест", както и причините за настъпване на различните заболявания.

- "Изкуствено затопляне" - тук са били разгледани различни въпроси свързани с хигиената и др.

Статията е част от историята на:

• История на старобългарската медицина в периода на Възраждането