Лекари, допринесли за развитието на арабската медицина от 9 до 11 век

От 1013г.

Времевият период, обхванал от IX до XII век се отличава с немалки достижения в областта на арабската наука, която се развила в почти всички отрасли на познанието. Медицинската наука не била изключение – само в Западния арабски халифат били създадени около 40 библиотеки и 10 висши школи, а този бърз напредък едва ли е щял да бъде толкова бърз без ентусиазираната работа на арабските медици. Вероятно една от най-значимите им заслуги към медицинската наука била огромната им роля в съхранението на медицинското наследство на древния свят.

Пример за подобна значимост е работата на един от първите арабски лекари - Джабир (живял около VIII век). Той бил обявен за "крал на знанието" заради многобройните му научни съчинения, в които е описвал главно резултатите от лабораторните си изследвания.

Роденият в покрайнините на Кордова през 936 година Абул Казим Калаф ибн Аблас ал Захарави (Албукасис) е автор на енциклопедичен труд и учебник по хирургия.

"Арабският Гален" Абу Бакр Мохамед ибн ал-Рази (865-925) е друг арабски медик, известен в Европа като Разес. Той е създал болница в Багдад и ръководил лекарска школа. Той е написал много медицински книги, занимавал се с експериментална и лечебна дейност. Той е автор на около 200 съчинения, от които най-значимо е "За вариолата и скарлатината". Ал-Рази е бил сред привържениците на хуморалната теория. Той обяснявал възникването на болестите с различното съотношение на соковете в организма. Неговите обширни медицински ръководства ("Всеобемна книга по медицина"- 25 тома, "Медицинска книга" – 10 тома) са служили като учебници и в медицинските факултети на западноевропейски университети.

Ал Рази е голям експериментатор, който изпробвал действието на медикаментите върху маймуни. Както за него, така и за другите най-видни представители на арабската средновековна медицина е характерно насочването към въпросите на хигиената, лекарствознанието и инфекциозните болести за сметка на хирургията, акушерството и гинекологията. Отнасяйки се критично към миналото , арабските лекари проявяват до болничното легло на пациентите си всичко, което античната медицина им е завещала.