Лекари допринесли за развитието на топографската анатомия през 19 век

От 1851г.

Едно от най-забележителните събития в анатомичното илюстроване през 19-ти век е реализирано, противно на очакванията, не благодарение на скалпела, а на триона. Благодарение на тези събития се ражда топографскаската анатомия, при която органите се изобразяват нарязани на филийки, за да могат лекарите да изучават устройството на човешкото тяло.

Тази практика не е самоцелна, а се прави (най-вече в периода на Възраждането), за да помогне на обучаващите се медици и да им разкрие външния вид на органите и съставящите ги тъкани. Не е изненадващо, че при рязането на анатомичните образци и проби, се нарушава и "изкривява" видът на тъканите, а външният им вид не може да е полезен за целите на обучението по медицина.

Тенденцията се променя в началото на 1800 година от холандския анатом Питер де Рамие. Той започва да замразява телата, за да може да получи най-добрият вид на среза. След това, медицинската история свидетелства, че руският анатом д-р Николай Пирогов е един от първите, които използват техниката по замразяването на телата на починалите. Той се възползва от дългата и студена зима в Русия, за да създадете модели си за своите илюстрации, публикувани в труда му "Топографска анатомия", публикувана в 1851 година.

Топографският анатом, допринесъл повече от всеки друг за развитието и популяризирането на медицинската дисциплина, е Кристиян Вилхелм Брауне, който е професор в медицинския университет в Лайпциг, Германия. Доктор Брауне описва част от процеса по обработването на телата в най-известната си творба – "Atlas of Topographical Anatomy: After Plane Sections of Frozen Bodies", публикуван през 1872 г. Той е преведен на английски пет години по-късно.

Работата на Кристиян Брауне е източник на вдъхновение за немалко съвременни анатоми, тъй като голяма част от работата на медика, към днешна дата се извършва с апарати.  

По статията работи: Виктория Милова