Лекари, описали проявленията и хирургическото третиране на апендицит през 18-ти и 19-ти век

От 1759г.

Знаете ли, че първата операция на остър апендицит била извършена през 1759 година във френската болница "Сейнт Андрю" в Бордо. Тогава 45-годишн пациент бил приет с оплаквания ниско долу отдясно. Когато го прегледал, лекуващият лекар Ж. Местивие установил наличието на вълнообразна подутина, локализирана именно от дясната страна на пъпната област. При хирургическото отваряне на въпросния оток от там изтекло голямо количество гной. За съжаление, много скоро след операцията човекът починал. Извършената по-късно аутопсия показала, че като първопричина на гнойното възпаление може да се смята натрупването на отпадъчни продукти във въпросния участък. По-късно, през 1792 година, придружаващите симптоми на състоянието били описани от германския лекар Дж. П. Франк.

През 1812г. в Англия Джон Паркинсон /син на известния Джеймс Паркинсон/ за пръв път коментирал пред британската медицинска гилдия, че т. нар. перфорация на апендикса се превърнала в причина за смъртта на 5-годишно момче, лекувано от него. През преследващата година германският медик Франц Вегелер описал в детайли случай на 18-годишен младеж, приет за лечение с първоначални оплаквания за леки коремни болки, които го измъчвали в продължение на три дни. Много скоро обаче, болката в дясната, ниско разположена, коремна област, се обострила и ставала доста по-осезаема дори при минимална палпация. Коремът на момчето бил мек, в началото пациентът страдал от запек, последван от лека диария, гадене и повръщане. На следващия ден, въпреки грижите на лекарите, той починал. Заключението било перитонит и гнойно възпаление на дебелото черво. През 1824 година още два случая на перфорация на апендикса, довели до перитонит, били докладвани в класически документ от френския лекар Люер Виймей. Няколко години по-късно, французинът Франсоа Мелие (1798–1866) бил първият, който описал състоянието, известно днес като хроничен апендицит, и предложил справянето със същото да се извършва по хирургически път.

За първата успешна интервенция на чревна перфорация, дължаща се на абсцес на апендикса, съобщава английският хирург Хенри Хенкок (1809–1880). Тя била реализирана в лондонската болница "Шейринг Крос" през 60-те години на 19-ти век. През 1867г. подобна интервенция, отново с успех, била осъществена и в болница в САЩ от хирурга Уилард Паркър (1800–1884)

В заключение ще добавим една любопитна подробност: знаете ли, че терминът "апендицит" бил въведен за пръв път през 1886-та година от Реджиналд Евър Фиц, практикувал в Бостън? Медицинското понятие заместило по-рано използваните "тифилит" и "перитифлит". Самият Фиц описал 25 случая на възпаление на апендикса и демонстрирал нагледно тяхната патология.

След 90-те години на 19-ти век модерната история на апендектомията /хирургическото отстраняване на апендикс/ започнала с редица хирурзи, постарали се да усъвършенстват интервенцията и да я направят по-безопасна и рутинна.