Личности и факти, повлияли на развитието на руската онкология от 18 до 20 век – част 2

От 1870г.

Работата на P. Кубасов (1889), Д. Ивановски (1892), В. Подвисоцки (1908), И. Мечников  (1908), е основополагаща за формулирането на вирусната теория за появата на туморите.

През 1870 година М. Руднев първи констатира наличието на движение, подобно на това на амебите при някои туморни клетки. Това откритие довежда до формулирането на хипотезата, че (за научни цели) би могла да се осъществи своеобразна туморна "трансплантация". Ученикът на д-р Руднев – М. Новински, който работи в медико-хирургическата академия, извършва първото пренасяне на сарком върху лабораторни кучета. Дисертацията му от 1877 година има огромно влияние върху развитието на експерименталната онкология не само в Русия, но и в световен мащаб.

Доктор Реуднев и Новински се считат за основоположници на експерименталната онкология. Методите на двамата учени и към днешна дата са широко използвани в лабораториите по целия свят.

По-късно доктор Иля Мечников (1883) независимо от колегата си д-р Високович (1885-1886) открива процеса фагоцитоза. Той се приема за крайъгълен камък за доктрината за ретикулоендотелната система. Голям принос за развитието на тази доктрина има и Н. Аничков (1930), A. Заварзин (1953), A. Богомолец. Последният проучва подробно функцията на ретикулоендотелната система при туморните заболявания, която по-късно служи като основа за доктрината за системата на съединителната тъкан. Въз основа на това учение медикът разработва метод за стимулацията на функциите на съединителната тъкан с помощта на специфичен имунен серум, наречен "ACS".

През 1904 година д-р  A. Браунщейн създава първата руска лаборатория за изследване на различните туморни щамове. Чрез изучаването на клетъчните метаболитни процеси в туморите и организма като цяло, д-р Ненюков и д-р В. Зуков за пръв път констатират намаляването на окислителните процеси в раковите клетки. Теорията им е потвърдена през 1924 г. от носителя на Нобелова награда Ото Варбург.

Огромен принос за развитието на онкологията има работата на К. Улезко-Строганов, чиято дейност се фокусира върху това каква е ролята на съединителната тъкан за появата на туморните образувания (1907) и как влияят регенеративните и пролиферативните процеси върху генезиса им (1911). Той провежда и изследване, касаещо предраковите състояния (1914-1916).

Изграждането на руската експериментална и клинична онкология, до голяма степен допринася за медицинските открития на Н. Петров, който провежда експерименти с мишки. Благодарение на лабораторните животни той създава един от най-важните модели за изучаването на туморния растеж. "Заразяването" с тумори, реализирано от учения, дава възможност да се изследва разпространението, автономията на растежа, да се разработят неоплазмени експериментални противоракови терапии. По-късно Н. Петров работи по индукцията (възпроизвеждането) на туморите. Резултатите от експерименталните му проучвания за индуциране на определени видове рак от различни агенти оформят полиетиологичната концепция за появата на опасното заболяване. По-късно д-р Петров я развива в редица научни работи.

По статията работи: Виктория Милова

Вижте трета част