Лекарска практика на Джон Хънтър сред ужасите на английската хирургия от 18 век – част 2

От 1783г.

Плячкосването на гробове, макар че е отвратителна практика, е често явление. При все, че е нелегално, хората, които живеят в Англия през 18 век, са достатъчно отчаяни и търсят подобни методи за печалба. Дори Джон Хънър (като преподаващ хирург той трябва да разполага с кадаври, за да провежда лекционните си упражнения) не съумява да оправдае подобни ужасни постъпки (макар че, разбира се, той е склонен да си затвори очите пред зловредната практика).

Нека се върнем отново към богатата музейна колекция от анатомични експонати на Джон Хънтър. Сбирката на хирурга разполага с богат асортимент от тъканни и органни анатомични препарати от тела на известни и неизвестни пациенти, животни и хора с увреждания. Без съмнение, един от най-известните от "експонати" на д-р Хънтър е тялото на Чарлз Бърн, наричан "Ирландският гигант", висок повече (или по-малко, зависи кого питате) от 8 фута (около 2,40 см). Джон Хънтър изключително много иска да обогати колекцията си, но Бърн отказва всички предложения (някои от тях са изключително щедри) да дари тялото си в полза на науката след смъртта си. Въпреки всичко, когато ирландецът завършва жизнения си път през 1783 година, Джон Хънтър „купува” тялото на мъжа, от човека, на когото Бърн плаща, за да го изпрати достойно от този свят (изглежда, че лекарят се оказва далеч по-щедър от покойника).    

Въпреки всичко, именно благодарение на тези тела на знайни и незнайни англичани, на труповете на екзекутирани престъпници и бездомници доктор Джон Хънтър успява да провежда експериментите си. Чрез новопридобитите знания и умения хирургът написва ценните си трудове, посветени на репродуктивната и храносмилателната система, на анатомията на устната кухина, както и да формира основната чест от колекцията си.

Оперативно лечение, приложено от медика

Джеймс Хънтър счита, че оперативното лечение трябва да се прилага, само когато останалите неинвазивни методи за терапия са безсилни. Част от писмените трудове на хирурга са съхранени сред музейните експонати. Един от бележниците на Хънтър разказва за оперативна манипулация, с която хирургът лекува свой пациент, чието лице и шия са поразени от голям подкожен тумор. Медикът пише: "Джон Бърли, трийсет и седемгодишен такелажник, със среден ръст, тъмен тен и добро общо състояние. Преди около шестнадесет години, мъжът пада по лице и си натъртва лявата буза в областта над паротидната жлеза. Той изпитва болка, която отшумява за 4-5 седмици. Постепенно на натъртеното място се появява образувание, което започва да се подува, а процесът (който е съвсем леко болезнен) продължава четири или пет години.

За това време образуванието се увеличава до размерите на човешка глава, а пациентът започва да страда от ефектите, причинени от неговите размери и тегло. Междувременно пациентът пада още веднъж на същото място и получава рана отстрани, която отначало е много болезнена болка, но за осем или девет седмици заздравява. След това, туморът продължава да нараства без да е болезнен. Пациентът забелязва, че образуванието се увеличававсе повече с всеки изминал месец.

Част от тумора е с цвета на незасегнатата здрава кожа,  но в други области  - е с лилав цвят. На някои места човекът е загубил чувствителност, в други мъжът казва, че има усещане, че образуванието е течно във вътрешността си. Тъканта на образуванието е хлабава, и изглежда, то не е свързано с черепа или долната челюст. При палпация, туморът е подвижен, а пациентът не изпитва болка по време на прегледа.

Операцията на Джон Бърли е извършена в понеделник, 24 октомври 1785 г. Тя продължава 25 минути, а човекът дори не извика по време на цялата манипулация."

При смъртта на доктор Джон Хънтър, колекцията му е предложена за продажба на правителството на Пит, което, като всяко истинско правителство, решава да изпълни свещения си дълг и отхвърля предложението. Само шест години по-късно, през 1799 г., са открити необходимите £ 15,000, а колекцията - най-богатата, ценна и значима колекция от анатомични препарати в Англия - преминава в ръцете на Колежа на хирурзите. По-късно колекцията е преместена в новооткрития през 1813 година музей, част от структурата на Кралския колеж на хирурзите.

По статията работи: Виктория Милова