Лекарственици на лечителите поп Григорий и дядо Илийчо Данаилов като източник, разказващ за старобългарската фармация

От 1800г.

Народната медицина е съвкупност от опита, знанията и наблюденията на широките народни маси. Сведенията датират от времето на траките и търпи развитие. Сведенията за нея датират от времето на нашите предци.

Един от изключително популярните български народни лечители, живели в началото на XIX век бил дядо Илийчо Данаилов от гр. Свищов. На неговите умения разчитали заболелите (турци и българи) от цялата страна.

Рецептите на българския лечител са съхранени в специален лекарственик, който е съхранил информация за приготвянето на над 134 рецепти, датиращ от 1804. Неговите рецепти включват няколко компонента. Те били дозирани в "драмове" и "пари". Способът за направата им изисквал продуктите да бъдат счукани, стрити, смесени, сварени или стопени. Приготвяли се и спиртни билкови извлеци. За приготвянето на част от рецептите, Илийчо Данаилов е описал  и начини за направата на лекарствата. Например за приготвянето на рецепта № 3 се изисквало: "Гулемия шербет" - 3 драма ревент, 3 драма кармутатка, 1 драм демир хинди, 4 драма сенемени, 10 драма мана, 100 драма уда да ври сеня менуту да остани 50 драма. Да фарль листиту със унази уда да разми маната и демир хинди унези куга са сбият да се учуди малко да заври, да се прецеди прие карпакутиту сюрдиса да пия топла вода купиту кестиса уризена чурба с лимон бис сол".

Дозирането на медикаментите било под формата на споменатите по-горе "хапуви" и "пахар". Лекарствата се приемали най-вече през устата и по-рядко били предназначени за намазване на засегнатия участък.

Друг източник, от който можем да научим повече за старобългарската фармация и методите за приготвяне на лекарства от лекарственика на поп Григорий, преписан на 24.01.1800г. Описанията и препоръките как да се приготвят медикаментите са доста по-подробни, в сравнение с лекарственика на дядо Илийчо Данаилов. Въпреки това има доста голямо сходство в записките и на двамата лечители по отношение на описанията за употреба.

Прескрипциите за направата на лекарства на поп Григорий изискват повече компоненти. От съдържанието на лекарствениците може да се добие и представа за това какви заболявания са се срещали в страната ни около 1800 година (като например камъни и песъчинки в бъбреците, сърдечна болка, задух, болки в главата, кожни заболявания, настинки, повръщане, болки в гърлото, болести в ушите, болести в тестисите, чревни паразити.

Българският изследовател, който е посветил времето си на изучаването на основите на старобългарската фармация е Иван Бръчков. Неговият труд е публикуван през 1985 година и носи заглавието: "Лекарствениците на дядо Илийчо и поп Григорий". Той е допринесъл за изграждането на представата на историците по отношение на фармацията по нашите земи в миналото.

Статията е част от историята на:

• История на българската фармация