Лекарствени прахове и техни производни

От 1730г.

Лекарствени прахове - това са едни от най-старите медикаментозни форми. Рецепти за тяхното приготвяне фигурират в египетски папируси, трудовете на Авицена, Хипократ и Диоскорид. Най-ранните съхранени предписания за тях присъстват в много фармакопеи.

Първоначално праховете съдържат голямо количество активно вещество, но постепенно методите за обработка на лекарствата се подобряват и фармацевтичните суровини започват да се влагат по определен стандарт. Популярен в модерните времена става Довъровият прах, който е широко използван срещу настинки и кашлица. Той е измислен от английския лекар Томас Довър (1687-1741 година). Основната съставка на това лекарство е опиум.

Наред с него "ангелският прах" също става много популярен. Неговата основна съставка е антимонов хлорид, който причинява тежко повръщане и диария. Ангелският прах е дело на италианския лекар Виторио Алгароти (1553 - 1604 година), който е последовател на Парацелз и вярва, че антимонът е панацея. Медикът продава документи за патентоване на производството на този медикамент. Благодарение на своя търговски нюх лекарят се превръща в един от най-богатите хора на полуострова.

За изключително продължителен времеви период детелината се превръща и остава изключително популярна суровина за направата на лекарства в много европейски страни. Стрито на прах, растението се смесва с мед, може да се добави и в сиропи или вино. Пастилите с детелина може би са сред най-вкусните лекарства в историята на медицината. Те се получават от плодови сокове, билки и добавена захар.

С течение на времето, праховете престават да се използват самостоятелно и започват да се включват в новите дозирани форми. Ако в миналото активното лекарствено вещество се разпространявало в колби и торбички, то впоследствие започва да се разпространява във вид на таблетки или капсули.

Статията е част от историята на:

• История на развитието на лекарствените форми