Лекарят, живял 9 години с трупа на любимата си

От 1930г. до 1940г.

Историята на немския медик Карл Танцлер разтърсва американското общество през 40-те години на 20-ти век. Причината за това е една ужасяваща подробност от ежедневието на лекаря - той споделя жилището си с мумифициран труп. Оказва се, че балсамираното тяло принадлежи на негова пациентка, починала преди около 9 години.

Ранният живот на Танцлер е доста интересен, тъй като съдбата му е повлияна от Първата световна война. Той е роден в Дрезден през 1877-ма година и завършва медицина още в края на столетието. По време на войната служи в Австралия и Индия, където е пленен и дълго време пребивава принудително в лагер за военнопленници.

През 1926-та година Карл Танцлер, който по това време вече е женен и има 2 деца, отпътува от Европа за Америка. Лекарят оставя семейството си в Куба и заминава за Щатите, където си намира работа като радиолог. Именно там се запознава с тежко болната Елена де Хойос, която постъпва в болница, за да се лекува от туберкулоза в напреднал стадий.

Младата пациентка веднага привлича погледа на Танцлер, тъй като въпреки болестта си е невероятно красива жена с екзотични черти, наследени от нейните кубински родители. Тъмнооката хубавица напомня на немския медик за един негов сън от юношеството, в който починала роднина му показва лицето на бъдещата му съпруга. Лекарят остава изумен колко много прилича де Хойос на загадъчната дама от видението му отпреди почти 40 години.

Танцлер започва да ухажва младата пациентка от мига, в който започва нейното лечение. Освен това той се запознава с нейните родители, на които се представя като граф в изгнание. Също така не споменава, че вече е женен. Лекарят описва ежедневно невероятните си заслуги за подобрението на Елена, подарява й красиви бижута и всячески се опитва да я накара да се влюби в него.

Кубинската красавица не само не откликва на чувствата на 56-годишния си ухажор, но и продължава да се влошава и през 1931-ва година издъхва от колапс на белите дробове. Родителите на девойката са покрусени от смъртта на щерката си, но срещат неочаквана морална подкрепа в лицето на Танцлер. Привидно спокойният лекар обещава на семейството да заплати погребението на покойната жена. Той успява да финансира изграждането на мемориална гробница, в която е положено тялото на де Хойос.

Служителите в гробището често виждат лекарят да посещава лобното място на девойката. Те смятат, че това е акт на скръб, но впоследствие се оказва, че истината е доста по-зловеща. Танцлер всъщност започва мумифицирането на тялото на Елена, за да може по-късно да го отнесе в дома си.

По някое време трупът на покойницата е занесен в личната лаборатория на медика, където той премахва органите й и ги заменя със синтетична баластра. Освен това вкарва телове в крайниците и гръбнака на Елена, за да може да променя непрестанно позицията на стойката й. Други процедури, извършени по останките на девойката са обработване на кожата с препарати против гниене, както и заменяне на очите със стъклени.

След като гротескната процедура е завършена, Танцлер отнася трупа в жилището си, където танцува с „възлюбената си“, спи с нея в едно легло, чете й поезия и дори съчинява песни в нейна чест. Медикът споделя живота си с мъртвата жена в продължение на почти 10 години.

Лекарят поддържа контакт с близките на загиналата от туберкулоза девойка през цялото време, в което живее с трупа. Един ден сестрата на загиналата Елена отива на посещение в дома на Карл Танцлер и случайно открива мумифицираното тяло на отдавна починалата си роднина. Шокирана, тя бързо се измъква от жилището на очевидно психически нестабилния медик и докладва за деянията му в полицията.

Танцлер е задържан от властите през 1940-та година за оскверняване на труп. След като преминава през психически преглед, съдът отсъжда, че лекарят е напълно здрав и трябва да поеме пълната тежест на извършеното от него престъпление. Странното е, че когато случаят се разчува, обществото не е отвратено от постъпката на мъжа, а я намира за романтична. Някои от съгражданите му дори събират подписка, която има за цел да накара властите да върнат на германеца тялото на неговата любима.

За щастие съдът не уважава молбата на гражданите и след известен престой в музей нарежда тялото да бъде погребано в анонимен гроб. Танцлер остава покрусен от факта, че останките на Елена са му отнети завинаги. За да запълни празнината в сърцето си, той конструира парцалена кукла, която да наподобява възлюбената му и живее с нея до смъртта си.

Редактор: Георги Динев