Лекар увива с домакинско фолио абдоминалната аневризма на Айнщайн и така спасява живота му

От 1948г. до 1948г.

През последните години от живота си Алберт Айнщайн страда от силни стомашни болки, които го карат да повръща. Много неприятни преживявания за човек, отдал се на науката, който би предпочел да прекара остатъка от дните си в разгадаване на мистериите във физиката. Воден от силното си желание да пребори страданията и да живее нормално, великият учен се подлага на експериментална и изключително рискована хирургична интервенция за отстраняване на абдоминална аневризма със средство, което едва ли някога е било използвано за тази цел – домакинско фолио. Да, същото фолио, с което днес опаковаме сандвичи или останала храна, е послужило на хирурга, спасил живота му.

Абдоминална аневризма с размер на грейпфрут застрашава живота на Айнщайн

Според информация от катедрата по хирургия към Колумбийския университет началото на историята е поставено през есента на 1948 г., когато възрастният Айнщайн, измъчван от стомашни болки, решава да се срещне с д-р Рудолф Нисен – известен хирург в болницата „Brooklyn Jewish“ в Ню Йорк. Лекарят се натъква на невиждано издуване с размер на грейпфрут на основния кръвоносен съд, който отвежда кръв от сърцето към другите части на тялото, известно като абдоминална аортна аневризма.

При здрав човек този жизненоважен кръвоносен съд няма разширени участъци и е еднакво тесен по цялата си дължина. Ако има обаче аортна аневризма, стените му се раздуват като балон. През аортата преминава голямо количество кръв, което още повече увеличава риска от животозастрашаващ кръвоизлив, ако изтънелите стени на съда внезапно се разкъсат.

В наши дни лечението на аневризма протича, като се извършва операция по отстраняване на разширения участък и подмяна на аортата с графт. За съжаление през 40-те години на миналия век методът е все още неизвестен и това налага търсенето на други алтернативи за спасяване на човешкия живот.

Домакинското фолио, използвано от д-р Нисен, удължава със 7 години живота на физика

Д-р Нисен избира една доста необичайна алтернатива – домакинско фолио. С него той покрива видимата предна част на аневризмата. Изборът да предотврати руптурата й по този начин не е случаен. Хирургът знае, че фолиото ще бъде разпознато от човешкия организъм като чуждо тяло и ще предизвика силен имунен отговор. В опитите си да контролира и ограничи въздействието на чуждото тяло, имунната система предизвиква втвърдяване (зарастване) на самата артерия, което води до стесняване на кръвоносния съд и укрепване на аортната стена.

Колкото и изненадващо да звучи, операцията постига успех. Алберт Айнщайн се възстановява в продължение на 3 седмици, след което е изписан от болницата и се отдава на щастлив живот в САЩ, посветен на работата и без почти никакви стомашни оплаквания. Макар че извършената от д-р Нисен операция се оказва временно решение на здравословния проблем, тя все пак му подарява още 7 години живот.

Ненадминатият физик умира през април 1955 г., когато абдоминалната аортна аневризма отново се появява. Той е откаран в болницата в Принстън, като единственият му шанс е още една операция. Тогава 76-годишният Айнщайн, удовлетворен от всичко, което е постигнал, отговаря: „Направих това, което исках, дадох своя принос. Време е да си вървя. И ще го направя с финес.“