Лена Едуардс и приносът й за развитието на акушерството и гинекологията

От 1900г. до 1966г.

Лена Едуардс била една от първите жени от афроамерикански произход отвъд Океана, сертифицирана да упражнява професията на акушер-гинеколог. По време на кариерата си тя не се уморила да лобира за осигуряване на по-добра здравна грижа за всички, дори и за онези, които не могат да си я позволят.

Лена Франсис Едуардс била родена през 1900 година, на празника на Свети Франсис, в проспериращо семейство във Вашингтон. Баща й бил зъболекар и дентален хирург и именно той повлиял много върху бъдещата й кариерна ориентация. През 1921-ва Лена била приета в медицинския колеж на университета "Хауърд". След дипломирането си три години по-късно, заедно с мъжа си, интелигентната дама се установила в Джърси Сити, в щата Ню Джърси, и се посветила на акушерството и гинекологията до края на живота си. В периода 1925-та и 1939-та, едновременно с упражняването на професията, Едуардс родила и отгледала шест деца. Американката често изнасяла лекции върху темата за общественото здравеопазване и свързаните с него проблеми. По нейна инициатива, била основавана благотворителна организация и медицински център, като последният бил посещаван редовно от нея, в ролята й на медик.  

В първите години от своята практика, доктор Едуардс израждала пациентките си в домашната си клиника, а през 1931-ва била удостоена с известни привилегии от управата на новооткрития родилен дом в Джърси Сити - "Margaret Hague Maternity Hospital". Тогава в професионално отношение за нея настъпили редица съществени промени. Последните обаче били придружени и с не малко предизвикателства. Основно заради пола и расата си, Лена многократно се сблъсквала с административни пречки, както и с неприкритото недоверие на болничния управленски състав. Веднъж, например, тя живо реагирала, когато висококвалифициран лекар извършил неадекватен преглед и лечение на пациент в нужда. Осъзнавайки факта, че в американската здравна система съществува разлика в третирането на бедните и заможните, дамата от Вашингтон взела решение да си осигури постоянна работа в родилния дом, за да промени тази несправедлива тенденция. Официалното й присъединяване към екипа на болничното заведение станал факт през 1945г.

Впоследствие, Лена се завърнал във Вашингтон, за да преподава в университета си, а междувременно съдействала на редица местни благотворителни организации.

През 1966-та, след прекаран сърдечен удар, Лена Едуардс отново заминала за Ню Джърси. По време на "пенсионирането си", американката стартирала редица проучвания, съвместно със свои колеги, свързани с ранната диагностика и превенцията на рак на матката и, едновременно с това, редовно помагала на бедни пациенти, работейки усилено за хуманизиране на медицината.  

Няма две мнения по въпроса, че тя била специалист с поглед винаги насочен в бъдещето и стремящ се по всякакъв начин да допринася за усъвършенстването на областта, на която се е посветила.

Снимка: Changing the face of medicine