Лео Щернбах: откривателят на валиума и професионалната му кариера в Рош

от 04 юли 2016г., обновено на 16 фев 2017г.

От 1941г.

Името на Лео Щернбах заслужено попада в списъка с най-успешните специалисти, работили в швейцарската фармацевтична компания "Рош". Щернбах е създател на 241 лекарства, като един от най-големите му успехи със сигурност се свързва с откритието на либриума и валиума.

Малко история

Щернбах бил роден на 7-ми май 1908г. в хърватското градче Опатия, в еврейско семейство. През 1926г. задругата се преместила да живее в Краков, Полша. Три години по-късно младежът завършил фармация, а през 1931г. той защитил докторската си степен по органична химия в полския университет "Jagiellonian". Заради редовните прояви на антисемитизъм в Полша, в средата на 30-те години на 20-ти век хърватинът се преместил да живее в Базел, Швейцария, където почти веднага започнал работа в "Рош". През 1941-ва било решено експертът да бъде прехвърлен в американския филиал на компанията в Натли, Ню Джърси, с цел той да бъде предпазен от посегателство заради религиозната си принадлежност.

Когато започнал работа в Натли, Щернбах се почувствал безкрайно изолиран, именно заради своята религия, както сам споделил по-късно в различни интервюта.

Високата му продуктивност, желание за работа и безспорен потенциал бързо му спечелили заслуженото уважение. До втората половина на 60-те години той бил назначен за ръководител на екип от 20 лекари, младши-химици и чиновнически кадри.

Като представител на химиците от "старата школа", Лео често тествал действието на лекарствата първо върху себе си, а след това тестовете преминавали на клинично ниво. Неговите лабораторни доклади били пълни с важна информация от тези експерименти със себе си. Например, в един от тези своеобразни бележници експертът съобщава как му повлиял приемът на доза либриум - препаратът не намалил апетита му, но в края на деня го накарал да се чувства много, много изморен.

"Валиум & Co."

През 1953г. конкурентен на "Рош" бранд пуснал на пазара успокояващо лекарствено средство, наречено Miltown. Създателите на въпросния продукт заявили, че, за разлика от барбитуратите (широко разпространени антидепресанти по това време), той се характеризирал с много по-малко странични ефекти (което съвсем не се оказало така все пак).

Така, Щернбах получил като задача от шефовете си в Натли да модифицира формулата на Miltown и да създаде нов препарат, който да се хареса повече.

Самият хърватски специалист смятал модифицирането на "чужд" медикамент за откровено скучно и непредизвикателно занимание. Ето защо Лео фокусирал усилията си да проучи няколко химически съединения, влизащи в състава на определени багрила, за които вещества преди време той бил проверил, че оказват влияние върху човешката нервна система. Изминали две години обаче и шефовете на Щернбах се изморили да чакат експерта да измисли нещо. Затова му поръчали да започне да се занимава с разработката на антибиотици. С не особена охота, хърватският химик започнал да работи по задачата, но не спрял да разсъждава и по другия въпрос.

Само за по-малко от две години, заедно със своя колега Ърл Рийдър и други сътрудници, Щернбах успял да създаде първия бензодиазепин. Въпросното психоактивно вещество, подобно на други със сходно действие, било тествано първо върху мишки. Гризачите били поставяни на върха на наклонен екран. Тези, които не приемали препарата, успявали лесно да се изскачат, сравнени с упоените мишоци, които просто се плъзгали надолу и изглеждали много отпуснати, но в съвсем будно съзнание, способни да реагират, макар и по-бавно.

Тъй като по това време Лео трябвало да се занимава с разработката на противомикробни препарати, а не с успокояващи нервната система средства, в продължение на шест месеца експертът не уведомил никого за откритието си. В крайна сметка, възползвайки се от периодичното почистване на лабораторията (което му послужило като извинение, че се е занимавал с "извънкласна" дейност), Щернбах представил резултатите на Лоуел Рандал, ръководителя на фармакологичния отдел в Рош. Лоуел видимо се заинтересувал и насърчил химика да направи още тестове. Всичко това, в крайна сметка, довело през 1960г. до пускането на въпросното лекарство на пазара, което било наречено либриум.

Три години по-късно Лео сътворил и валиума. Двата продукта станали едни от най-продаваните и донесли огромни печалби на "Рош". Самият специалист получил 10,000 долара като награда за това, че е създал едни от най-значимите медикаменти в портфолиото на компанията. Щернбах "грабнал" въпросния приз три или четири пъти по време на своята кариера, след което даването на подобен стимул било отменено, тъй като очевидно вече било ясно кой ще го заслужи.

В заключение можем да кажем, че хърватският химик се отличил като един от най-ценните кадри на "Рош", а в медицинската история той бил запомнен като създателя на валиума.