Начало История на медицината Лечебна употреба на чесъна от 16 до 19 век сред някои народи от европейския континент

Лечебна употреба на чесъна от 16 до 19 век сред някои народи от европейския континент

От 1548г.

Лечебна употреба на чесъна от 16 до 19 век сред някои народи от европейския континент  - изображение

Доказано е, че чесънът е едно от първите растения, култивирани от човека. Историята на традиционното лечебно изкуство на Стария континент може да се похвали с любопитни данни, факти и години, които доказват честата лечебна употреба на растението. Освен това фактът, че зеленчукът със силен аромат се е използвал активно и от други две основни традиционни терапевтични системи (Аюрведа и китайската медицина), едва ли е случаен. Това прави проследяването на „лекарствения исторически път” на чесъна сред народите на европейския континент още по-интересно.

По всяка вероятност, отглеждането на растението започнало в Англия около 16-ти век. И така, писмени данни свидетелстват, че чесънът е внесен във Великобритания за пръв път през далечната 1548 година от бреговете на Средиземно море, където лечебното растение се срещало в изобилие. Дивият чесън растял и се отглеждал в църковните дворове в Англия в продължение на векове.

Известният английски лекар Лоницер започнал да препоръчва (около 1564 година) консумацията на чесън срещу хелменти, както и външно за третиране на редица заболявания на кожата и пърхот. Жителите на древна Европа започнали постепенно да използват лечебната билка без ограничения - особено от италианците. Французите използвали растението най-вече като подправка към много ястия.

През 16 век европейските лекари ползвали билковото растение най-често във вид на тинктури и чайове, а едновременно с това, лечителите се научили как да приготвят медикаментозна смес, включваща равни количества мед и чесън. В резултат на това знание историците свидетелстват, че на някои неприятни състояния като стомашни инфекции, настинки, треска, диария вече можело да се противодейства, а чрез чесновите си терапии на европейските медици удължавали живота на множество пациенти.

Твърди се, че благодарение на лечебното растение около 1720 година хиляди жители на Марсилия били спасени от разпространението на епидемията от чума, а през 1858 г., Луи Пастьор доказал по научен път, че чесънът има способността да убива бактерии. Именитият френски лекар демонстрирал действието на растението и доказал ефектът му дори срещу някои бактерии, резистентни към други терапии. Той отбеляза, че чесънът е в състояние да убие Helicobacter Pylori (причинителят на язвата).

По-късно антисептичните свойства на лечебния зеленчук са били потвърдени по научен път при третиране на холера (през 1913 г.), коремен тиф и дифтерия (през 1918 г.). Френският фитотерапевт Лекрек използвал успешно чесъна като средство за превенция по време на голямата пандемия от испански грип през 1918 г. По време на епидемията от грип през 1918 година често можели да бъдат видени на обществени места европейци, носещи огърлица от чесън.

Растението си е спечелило любопитно прозвище – „руски пеницилин”, защото руските лекари го използвали за дълго време като антибактериално средство за третиране на заболяванията на дихателните пътища. Смесен с други химически съединения, чесънът се използвал като лекарствено инхалаторно средство за деца.

Въпреки че антибиотикът пеницилин през Втората световна война започнал да се използва активно, войниците на Червената армия често предпочитали да се лекуват с ароматния зеленчук. Това е и причината като синонимно (за чесъна) понятие да се използват нарицателните „руски пеницилин” или „естественият антибиотик”.

Много често на полезното действие на билката са разчитали и германците. Те са я използвали активно за лечението на войниците, сражавали се по време на Втората световна война.

Терапевтичната употреба на чесъна след европейските народи в периода от 16 до 19 век демонстрира колко убедени са били в целебното действие на растението лечетелите от миналото. Те просто не се нуждаели от доказателства. Въпреки това, в края на 19 век учените започнали да проявяват интерес към целебните химически съставки на зеленчука.


Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3249897/

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛеченияМедицински изследванияАлтернативна медицинаЛюбопитноРецептиХрани и ястияЗдравни съветиСнимкиДиетиХранене при...ЛайфстайлБотаника