Лечебни употреби на ехинацеята от американските индианци

от 08 ное 2016г., обновено на 22 март 2017г.

От 1800г.

Смята се, че американските индианци били едни от първите, които започнали активно да използват ехинацея в лечебните си ритуали. За това свидетелстват редица писмени източници, както и откритията, направени в хода на различни археологически разкопки.

В любопитна статия от брой на вестник "Gleaner" от 1914-та американският доктор Дж. Лийчман съобщил, че коренът на растението било употребявано с медицински цели от най-ранните заселници на американския щат Оклахома. От материала става ясно, че ехинацеята се справяла отлично не само в третирането на голям брой човешките болести, но също и при заболявания на домашните животни. Докторът разказва, че когато кон или крава се разболеели, стопаните им веднага включвали в храната им "вълшебния" корен, което водело да по-бързото им възстановяване. От статията, както и от много други сведения, става ясно, че нежното цвете в ролята на "медик" било използвано изключително много от индианските общности, локализирани на територията на Северна Америка. Странно или не обаче, то не било разпространено и култивирано в Мексико – употребата му там станала възможна най-вече в резултат от редовната търговия, осъществявана от различни племена, които носели със себе си както тази, така и много други билки.

В разкопки на индианско селище, разположено в близост до Гайд Рок, Небраска, и наричано "Хълма" (населявано приблизително около 1800г.) били открити корени, които също се оказали от ехинацея. Откритието било направено в началото на 20-ти век от етноботаниста Мелвин Гилмор. През 1917-та той съобщил, че чудодейният корен бил употребяван от индианците в целия горен регион на щата Мисури при ухапване от змия или при ужилване и ухапване от отровни насекоми. Разбира се, местното население на американския континент се "доверявало" на растението и в редица други ситуации – в случаи на зъбобол, болки в гърлото, кашлица и инфекции. Предпочитаният от американските индианци прием на ехинацея бил под формата на сдъвкване на лековития й корен. В по-късен период, учени установили, че въпросният метод е наистина ефикасен, тъй като чрез него се стимулира слюноотделянето и се "мобилизират" полезните микроорганизми в устната кухина, които се борят с болестите и техните причинители.

Някои от индианските племена – най-вече шайените, приготвяли чай от листата и корена от ехинацея, за да се преборят с възпаление на венците и със зачервено гърло. Много често въпросната вълшебна течност била използвана и за разтривки на врата и цялото тяло. При зъбобол, причинен от големи кариеси, отварата действала като мощно болкоуспокояващо средство. Шайените консумирали чая още като лек срещу ревматизъм, артрит, заушка и дребна шарка. Племето приготвяло от очарователното цвете също и голямо разнообразие от мехлеми за външно приложение. Коренът, комбиниран с друга любима тяхна билка - Mentzelia laevicaulis, и запарен, се използвал също и в ролята на напитка в третирането на пациенти с вариола. Лекарите на племето Уинебаго пък имали навика да дъвчат корен от ехинация за понижаване на чувствителността на устната си кухина. Тази намалена чувствителност им била необходима при гълтането на горещи въглища – акт, който медицинските лица практикували, за да повишат доверието в своите лечебни умения. А индианските племена от Омаха разпознавали два вида ехинацея – "мъжка" ("нуга") и женска ("мига"). Определени части от растението били употребявани при очни проблеми, както и като локален анестетик.

Ето така коренните жители на американския континент първи се запознали с огромните лечебни свойства на много популярната и в наши дни познайница. Много скоро научният интерес на медиците щял да бъде съсредоточен в клиничното доказване на тези нейни достойнства.