Лечебни употреби на какаото в древна Мезоамерика

От -1500г.

Древните народи, населявали региона на Мезоамерика, вярвали, че какаото е дар от боговете и, че то им било дадено веднага след създаването на човешкия вид. Накратко казано, екзотичното дърво и плодовете му били възприемани за свещени. Не е случайно, че всяка година маите, например, провеждали фестивал в чест на своя бог на какаото - Ek Chuah, извършвайки различни ритуали. Интересното още е, че ацтеките използвали какаови зърна като разменна монета (с четири такива човек можел да си купи цял пъпеш, а с десет – заек).

Твърди се, че ароматният познайник, който, знаете добре, е основна суровина за приготвяне на така любимия ни шоколад,  започнал да се използва в Мезоамерика още от древната цивилизация на олмеките (1500г. – 500г. пр. Хр.), а по-късно – от маите и от ацтеките.

Освен за свещенодейства обаче, какаото редовно било употребявано в региона и за медицински нужди – както за лечение на различни болести, така и за превенция. В немалко старинни aцтекски източници могат да се открият доказателства за лечебната му роля. Един от тези документи – т. нар. Флорентински сборник от 1590г. ("The Florentine Codex") съдържа огромен по обем списък с полезните за здравето приложения на ароматното растение (вътре били изброени повече от 300 негови лечебни употреби). Въпросният писмен труд бил дело на испанския свещеник Бернардино де Саагун, който не се поколебал да похвали смело дъхавия герой.

Днес се знае, че ацтеките, например, често почиствали зъбите си с какаови зърна, срещу която практика, разбира се, съвременните зъболекари със сигурност ще имат много против. Древният народ на Мезоамерика ползвал какаото също и за повишаване на сексуалния си "апетит", на плодовитостта си, както и за поддържане на добър цялостен тонус. Любопитното е, че един от последните  aцтекски владели – Montezuma, преди да посети големия си харем, консумирал по 50 чаши какаова напитка (да си го кажем направо – шоколад!), за да си осигури максимално добро представяне в интимните отношения.

Кората на дървото също се смятала за лечебна – консумирането й допринасяло за справяне със стомашни болки. Прилагано външно, растението облекчавало болката при изгаряния и действало като дезинфектант при порязвания. Дори какаовите листа се смятали за лековити, заради своето изразено действие на антисептик.

Не на последно място, преди война aцтекските войници често се зареждали с порядъчна доза какаова напитка, за да се подсилят и да повишат издръжливостта си.

Маите също се доверявали често на здравословните ефекти на гореспоменатата течност, но, за разлика от ацтеките, те я приемали топла, в комбинация с различни, сгряващи, подправки, царевица, фъстъчено масло и какво ли още не. За съжаление, въпросният лечебен (и въпреки добавките – вероятно много вкусен) "коктейл" бил привилегия само на заможните и богоизбраните.

Трябвало да минат хиляди години, за да може какаото да стане масово достъпно както за жителите на Новия свят, така и за тези от Стария.

Снимка: The Ultimate Chocolate Blog

Статията е част от историята на:

• История на какаото в медицинската наука