Лечебни употреби на какаото в Европа от 17-ти век

От 1662г.

Разказахме ви вече, че испанците били едни от първите, които през 16-ти век имали възможността да се убедят в медицинските качества на какаото. Много бързо след тази "първа среща" обаче, славата на екзотичното растение и вкусните напитки, приготвяни най-вече от плодовете му, се разпространила из цяла Европа.

През 1662 година английският лекар, писател учен Хенри Стъб надълго и нашироко обсъдил лечебните качества на вкусния познайник в своя научен труд "The Indian Nectar". Стъб, като много от испанските си колеги, заключил след щателно проучване, че какаото безспорно е много хранително, съдържа редица нутриенти (по-късно щяло да стане ясно, че става дума най-вече за флавоноиди) и би могло да се използва за покачване на телесното тегло, ако се употребява редовно.  

Медикът съобщил любопитния факт, че на британските войници, които се установявали в Ямайка и в региона, често им се налагало да преживяват, консумирайки единствено какаова паста, смесена със захар. Странно или не, тя им била достатъчна да се нахранят и да възвърнат силите си. Нещо повече, Хенри Сръб коментирал, че мазнината, съдържаща се в какаовите семена също притежавала целебни свойства и можела да се използва като страхотно средство за справяне с различен вид възпаления.

Десет години по-късно, през 1627 година, един друг британец – Уилям Хюис, също събрал достатъчно доказателства за това, че какаото наистина е суперхрана, която може да се използва и за лечение на голям брой заболявания, както и за превенция. Своите наблюдения Хюис систематизирал в научния си труд "Discourse of the Cacao-Nut-Tree, and the Use of Its Fruit: With All the Ways of Making of Chocolate".

През 1685-та френският търговец Силвестър Дюфор написал обширна публикация, наречена "The Manner of Making of Coffee, Tea, and Chocolate", която също може да се смята за важен източник, доказващ медицинската сила на дървото, така почитано още от маите и ацтеките. Дюфор поместил  в своя труд рецепта за приготвяне на лековита отвара, която включвала какаови семена, захар, канела, анасон, испански сорт червени чушки, карамфил, ванилия и ачиоте.

През 1741-та още един европейски специалист – Карл Линей, бил поредният, който се постарал да проучи в детайли медицинските свойства на какаото. Линей не пропуснал да спомене, че дъхавият познайник може да свърши работа и като изключително ефикасен афродизиак.

Към здравословните му ползи европейските медици добавили и способността му да се справя с анемия, с липсата на апетит, с туберкулоза, с подагра, с ментални проблеми и с какво ли още не.

А специалистите от следващите векове щели на практика да проверят дали наистина репутацията на какаото може да се смята за толкова добра.

Статията е част от историята на:

• История на какаото в медицинската наука