Лечебното изкуство през епохата на Средновековието и Ренесанса

От 1452г.

През Средновековието продължават да бъдат в сила възгледите на Хипократ и особено на Гален заедно с всичките им погрешни предпоставки. Една от главните причини за това е строгата забрана на църквата да се аутопсират телата на починалите, което от инквизицията се наказва с изгаряне на клада.

Въпреки това през епохата на Възраждането се появяват отделни учени, които имат смелостта да се усъмнят в съществуващите схващания и да предприемат опити за тяхното уточняване. Между тях е забележителният италиански художник, учен и инженер Леонардо да Винчи (1452-1519 година), който е оставил множество анатомични рисунки, основани на аутопсии на човешки трупове, извършвани тайно през нощта.

Четири десетилетия по-късно в Швейцария се ражда друг, известен на ранното Възраждане лекар, химик и философ, зад обичайния псевдоним на който - Парацелз (1452-1541 година), се крие името Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм. Той настоява да се разчита на народната медицина вместо дебелите книги и древните авторитети, осмива медиците, привърженици на слепия култ към Гален. Парацелз поставя основите на т.нар. ятрохимия - химия на заболяванията, изтъквайки промените в съотношенията между сярата, живака и солта, от които е изградено тялото и чието нормално съотношение се изменя при заболяване. Задачата на лекаря е да възстанови това съотношение с помощта на лекарствата. Парацелз развива учението задозирането на медикаментите, изтъква опита като основа на познанието. Но едновременно с това той служи и на средновековния мистицизъм, като създава учение за „археята” – единно духовно начало, което регулира жизнената дейност на организма.

Истинска „ревизия”на погрешните схващания върху анатомията и физиологията внасят малко по-късно учените Андреас Везалий (1514-1564 година), професор в Падуа, и Мигел Сервет (1511-1553 година), испански лекар и учен. Везалий изучава строежа на тялото чрез дисекции и написва знаменития си труд „За строежа на човешкото тяло” (Базел, 1543 година), в който опровергава погрешните схващания на Гален за строежа на сърцето, но също без да успее да установи истинския механизъм на кръвообращението. Църквата не прощава волнодумството му и го осъжда на поклонение в Палестина, на връщане от което той загива.

Сервет е известен с изследванията си върху малкия кръг на кръвообращението. Той описва правилно пътя на кръвта от дясното сърдечно стомахче през клоновете на белодробната артерия до лявото предсърдие, като допуска и съществуването на кръвоносните капиляри и предугажда физиологичния смисъл на кръвната циркулация през белия дроб. Осъден е от инквизицията, бива изгорен на клада.
Делото на Везалий в анатомията и физиологията на човека се продължава от Уилям Харви, английски лекар и хирург, който открива истинския механизъм на кръвообращението и слага основите на научната физиология, като използва изучаванията на Везалий и извършва собствени проучвания.