Лечебно изкуство и анатомични познания, пречупени през погледа на елините и египтяните

Болестите са придружавали човека през целия му исторически път през вековете, били са не само тежко и опасно състояние, но и сериозна заплаха за съществуването му в първобитните условия на живота. Не е чудно, че човекът винаги е търсил начини и средства да се противопоставя на болестите, да ги премахва. С течение на времето той добива все по-голям опит, намира средства, с които да въздейства върху лечението на заболяванията. Тези средства се предават от родители на деца, от поколение на поколение, постепенно се обособяват в определени познания и похвати, които човек използва веднага след заболяването му. Ще се обособяват и определени лица, които по-добре познават лечебното изкуство и започват да играят ролята на лечители.

Разбиранията и средствата на лечебното изкуство се намират в зависимост от културното равнище на епохата, от наличните в нея познания, обичаи, технически, икономически и други възможности. Историята на медицината ни осведомява, че много хилядолетия лечителят е пристъпвал към задачите си, без да познава добре предмета на своите мероприятия, без да познава човешкото тяло, без да знае изобщо какво се крие под непрозрачния плащ на кожата и какво се извършва непрекъснато под него. Някои дадености на тялото са невидими, достъпни за наблюдение в началото и края си, но междинните им фази остават забулени с непроницаема тайна.

Тази неизвестност по отношение на строежа и дейностите на човешкия организъм остава хилядолетия, без да се изменя съществено въпреки напредъка на културата и цивилизацията в отделни зони на земното кълбо. Етични, племенни, религиозни и други обичаи и пречки не са позволявали да се "повдигне завесата", която покрива от погледа на човека тайните на неговото тяло. Даже египтяните, които са овладели в съвършенство изкуство да запазват за цели хилядолетия мумиите на загиналите си владетели, не са развили познанията си в анатомията и физиологията дори на елементарни органи и процеси в човешкото тяло. Удивително е, че въпреки възможностите, предоставени им от анатомичните дисекции и обработката на телата, египтяните не направили някакви по-съществени проучвания на анатомията на човешкото тяло. Причината може би е, че подготовката на телата се извършвала от роби, който най-малко са имали възможност да анализират естеството на анатомията. Това е учудващо, тъй като медицината в Египет е била сред добре развитите древни науки, а от египетските лекари са оставени папируси с многобройни рецепти, особено за козметични средства.

Древните гърци постигнали необикновено съвършенство в изучаването на външните форми и движенията на човешкото тяло, въплътени в творбите на античните скулптори, като Поликтет, Лизип, Фидий, Праксител. При все това, древните елини също не стигнали много напред в изучаването на външните форми и движения на човешкото тяло. Главен източник на анатомични и физиологични познания били изследванията на животни, тъй като дисекциите на хора били забранени. Поради тази причина анатомичните познания на гърците били оскъдни и в много отношения неверни. Най-известният гръцки лекар от древността – Хипократ от остров Кос (460-377 г. пр.н.е.), основател на прочутата медицинска школа, стигнал до принципи в лечението, които са валидни и днес: да се лекува болният, не болестта, назначенията на лекаря да бъдат строго индивидуализирани, да се обръща внимание на хигиената, храненето и зависимостта на заболяванията от външни климатични и други условия. Но познанията на Хипократ и неговата школа за вътрешните органи и функциите им са твърде непълни. Той приема правилно, че мозъкът е орган на психиката, но счита, че жизнено важните дейности на организма се обслужват от 4 течности: кръв, слуз, жълта и черна жлъчка.

Схващанията на Хипократ са събрани в т.нар. Хипократов сборник, който включва трудове на учениците и последователите му. Хипократ и неговата школа поддържат материалистична линия в древногръцката наука  и философия. Неговата школа упражнява немалко влияние върху развитието на медицината в течение на около 2 хилядолетия, почти до средата на нашата ера.